Върховният административен съд (ВАС) наложи цензура върху осветяването на сътрудниците на репресивния апарат на тоталитарния комунистически режим от Комисията по досиетата, съобщава desebg.com. 

Това стана, след като днес ВАС огласи решението си по тълкувателно дело 9/2019 г. от Общото събрание на ВАС, което заседава на 28 май 2021 г. Неговата цел беше Темида да уеднакви противоречивата си съдебна практика по създаден от самия съд казус през последните 4 години.

Според ВАС „Комисията няма компетентност да се произнася с второ и последващи решения относно едно и също лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава“.

Пак според Общото събрание на ВАС „с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и е постигната целта на закона“.

Както desebg.com информира своите читатели негативното за процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби решение е взето още през юни 2021 г., но в съда са чакали удобен момент за огласяването му, което става факт днес – в последните дни на управлението на служебния кабинет на президента Румен Радев, който още в началото на управлението си преди 5 години показа, че се отнася благосклонно към агентите на комунистическия режим с назначаването на такива за свои съветници в президенството.


Решението противоречи на духа на закона за досиетата

Решението на Общото събрание на ВАС, противоречи на духа на закона за досиетата и на обществения интерес за осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

От началото на демократичните промени мнозинството от обществото, включително и към момента се е обявявало за осветяването на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

След няколко неуспешни законодателни опити в края на 2006 г. тогавашното 40-то Народно събрание с пълен политически консенсус прие действащия към момента закон за досиетата, чиято основна цел бе да бъдат осветени ръководните позиции в политиката и обществото на лицата с принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА, заемани след 10 ноември 1989 г.

Какво следва оттук нататък?

Със срамното си решение оттук нататък ВАС на практика опъва чадър над огласяването на ръководните позиции на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, чиято принадлежност Комисията вече е обявила веднъж. Според върховните съдии това може да стане само, ако бъдат представени нови доказателства.

Законодателят обаче не е възложил правомощие на Комисията по досиетата да събира доказателства, защото през 2006 г. е бил наясно, че голяма част от досиетата са прочистени незаконно от БКП/БСП през 1990 г.

Пример: Ако в предстоящото правителство бъде включен сътрудник на ДС или разузнавателните служби на БНА, Комисията няма да може да оповести тази информация за него, ако принадлежността към комунистически служби на същото лице е обявена от Комисията преди това, но в друго качество – депутат, шеф в банка, или какъвто е да е друг ръководен пост.

И още един пример: ако на следващите парламентарни, мести, президентски избори или такива за европарламент даден сътрудник се кандидатира поради наложената от ВАС цензура Комисията по досиетата също не може да огласи пред обществото неговата принадлежност в качеството му на кандидат за изборна длъжност, ако принадлежността към тоталитарните комунистически служби на същото лице е установена и обявена от Комисията, но в качеството му на друг заеман през годините на прехода ръководен пост.

Така 15 години след приемането на закона и неговото прилагане въпреки огромната съпротива ВАС слага прът в процеса на разкриването на агентите на ДС и разузнавателните служби на БНА и на практика лишава обществото от правото му на информиран избор.

Реакцията на Комисията по досиетата

От Комисията по досиетата се въздържаха от коментар. Неотдавна председателят ѝ Евтим Костадинов предупреди, че ВАС се готви „да ни
отнеме правото да информираме обществото за различните ръководни длъжности, които са заемали или заемат от сътрудниците на Държавна сигурност, или такива, които кандидатстват за изборна длъжност“.

В понеделник независимият държавен орган, натоварен с изпълнението на закона за досиетата, ще заседава и тогава се очаква да излезе с официална информация за скандалното решение на ВАС.

Каква ще е позицията на законодателя?

Без съмнение щетите от решението на Общото събрание на ВАС върху процеса на осветяването на сътрудниците на тоталитарния репресивен комунистически режим могат да бъдат преодолени бързо, с евентуална реакция на законодателя в лицето на Народното събрание.

Както прогнозира бившият министър на вътрешните работи и преподавател по наказателно право в НБУ проф. Веселин Вучков парламентът може с една бърза законодателна промяна да неутрализира решението на ВАС, като изрично посочи, че Комисията е в правото си да огласява принадлежност и с повторно или последващи решения без за това да е необходимо да представя нови доказателства. Въпросът е дали подобна идея би намерила подкрепа в сегашната конфигурация на разнородното 47-мо Народно събрание? Предстои да видим.

Предисторията на казуса, забъркан от ВАС

Проблемите се появиха през 2017 г., когато определени съдии започнаха да приемат противоречащи на дотогавашната съдебна практика решения, с които обявяваха за нищожно повторното или последващо огласяване на даден сътрудник от Комисията по досиетата, но в различно качество на лице, заемало, заемащо или кандидатстващо за друг ръководен пост. Въпросните съдии, които „проправиха“ път на противоречивата практика се оказаха зависими от тоталитарното минало.

Председателят на отделението във ВАС, което разглежда делата по закона за досиетата, се оказа, че съжителства с агент на Държавна сигурност (този факт стана публично известен, след като съдийката си направи отвод по делото на сътрудника, което той водеше, именно с аргумента, че съжителства с него). Някои от останалите съдии, командировани във ВАС от страната, а не назначени с конкурс във върховната съдебна институция, се оказаха, че са започнали своята юридическа кариера във факултета на ДС в школата на МВР-ДС в Симеоново преди 10 ноември 1989 г.

В тези решения въпросните съдии се „мотивираха“ с аргумента, че повторното огласяване на даден агент може да стане само ако Комисията предостави нови доказателства за принадлежност различни от тези, установени при първото разкриване на сътрудника. Това обаче противоречи на смисъла на закона и вложената от парламента основна цел, а именно за осветяване на ръководните позиции на сътрудниците през годините на прехода.

Сезиране на Общото събрание на ВАС

През 2019 г. председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов сезира с проблема главния прокурор (по това време Сотир Цацаров), тъй като държавният обвинител има правомощие да изисква тълкувателно решение за уеднаквяване на противоречива съдебна практика.

В специално становище главният прокурор посочи, че изискването за нови доказателства не е законосъобразно и, че ако законодателят е искал Комисията да събира доказателства при повторно огласяване то той е щял да го посочи изрично в закона.

Точене на решението с години

Тълкувателното дело се точи повече от 3 години, като противно на искането на главния прокурор и становището на Комисията по досиетата, както и на позициите на редица обществени организации и публични фигури ВАС в крайна сметка реши да застане против обществения интерес, с решение, което устройва единствено противниците на отварянето на досиетата.

Противоречие и с Европейския съд по правата на човека

Тълкувателното решение на ВАС противоречи и на разбирането на Европейския съд по правата на човека, който през 2018 г. по дело на агент на българската Държавна сигурност застана на категоричната позиция, че „осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим”.

Във ВАС обаче не възприеха това разбиране на смисъла на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, а вместо това решиха да се поставят в услуга на агентите за сметка на интереса на обществото за прозрачност и независимост от тоталитарното минало и лицата, свързани с неговия репресивен апарат.