След кратко затишие тази седмица темата за промените в Закона за радио и телевизия отново ще сблъска Българското национално радио и Министерството на културата, тъй като на 18 ноември, сряда, изтича срокът за обществено обсъждане на измененията в проекта. На практика, въпреки че генералният директор на БНР Андон Балтаков оттегли оставката си, промяна в позициите няма.

За сега Министерството на културата стои зад варианта, който включва промяна на начина на финансиране на двете обществени медии - Българското национално радио и Българската национална телевизия, спрямо това как изпълняват заложената им обществена мисия и нови правомощия за Съвета за електронни медии. От друга - БНР публикуваха своите предложения и вариантът, който експертната група в културното министерство е приела, но от който са отпаднали идеите на Балтаков и представителите на националното радио, свързани с управлението на двете медии.

Основната точка, по която двете институции са на различни позиции, е дали в промените да бъдат включени текстовете, с които се увеличава мандатът на генералните директори на БНТ и БНР от 3 на 5 години, да се уеднаквят мандатите на управителните съвети с тези на шефовете и от кога да влязат тези изменения в сила.

Позицията на МК е, че не иска да предизвиква реакции, подобни на тези през лятото, когато председателят на комисията по култура и медии в парламента Вежди Рашидов предложи промяна на закона именно с акцент увеличаване на мандатите на генералните директори. Това доведе до силна обществена реакция и протести (защото беше прочетено като измислено за удължаване на мандата на управляващия БНТ Емил Кошлуков) и измененията бяха оттеглени.

Позицията на Българското национално радио е, че качествена промяна на закона няма как да има, ако не се поправят и текстовете, свързани с управителните съвети. На практика сега генералните директори на двете обществени медии трябва да работят със съветите на своите предшественици и не могат да сформират свой екип. Това създаде напрежение в началото на годината, когато начело на БНР застана Андон Балтаков, защото част от решенията му бяха оспорвани от членове на УС.

На сайта на БНР са публикувани предложенията, около които работната група в Министерството на културата се е била обединила и които включват основно текстове за това как генералните директори и управителните съвети да работят по-добре и със синхронизирани мандати, така че избраните директори да могат да избират с кого да работят.

Основното притеснение на критиците на тези предложения е, че с тях се цели автоматичното удължаване на мандатите на настоящите шефове на обществените медии. Пред "Дневник" Андон Балтаков заяви, че идеята е настоящите генерални директори да довършат мандатите (Балтаков до януари 2023 година, а Кошлуков - април 2022 година), за които са били избрани, но да могат да изберат нови или потвърдят настоящите членове на управителните съвети.