Атина инвестира 1.5 млн. евро за възстановяването на уникална шестоъгълна църква в сърцето на Тракия, превърната в руини от българския владетел.

Гърция отваря нова, интригуваща страница за културен туризъм, която е дълбоко преплетена и с българската история. Министерството на културата в Атина стартира мащабен проект за 1.5 милиона евро (1.74 млн. долара) съобщава изданието Greekreporter, с който буквално ще "събуди" от забрава руините на видния византийски град Максимианопол.

Разположен в равнината на Родопите, в сърцето на гръцка Тракия, този град е бил ключов център в продължение на векове, преди да намери своя трагичен край през 13-ти век от войските на българския цар Калоян.

"Бижуто" на Тракия: Рядка шестоъгълна църква
Фокусът на реставрацията, финансирана от Европейския механизъм за възстановяване и устойчивост, пада върху сърцето на древния град – уникална по рода си църква от 11-ти век.

Архитектурният план на храма е истинска рядкост – неправилна шестоъгълна форма (хексагон). Експертите ще се съсредоточат върху спешното възстановяване на ключови елементи, които се рушат: мраморния иконостас, северните и южните аркосолии (гробни ниши) и югозападния ъгъл на нартекса (преддверието).

"Историческото значение на Максимианопол е безспорно, въпреки унищожаването му", заяви гръцкият министър на културата Лина Мендони.

При разкопки, проведени между 1999 г. и 2008 г., археолозите са разкрили богато развито селище. Намерени са множество гробници, богати образци на византийска глазирана керамика и сложни архитектурни елементи. Новият проект включва и консервация на оцелелите стенописи и подови настилки.

Цар Калоян - "Ромеоубиец"
Защо този град е бил толкова важен? Основан от император Максимиан, Максимианопол (процъфтявал от 4-ти век сл. Хр.) не е бил просто провинциално селище. Той е бил ключов укрепен център на римския път Виа Егнация – главната артерия, свързваща Константинопол с Адриатика (днешна Албания). Това го е превръщало във важна военна, църковна и логистична спирка.

До 9-ти век градът става известен и с другото си име – Мосинопол.

Разцветът му продължава до 13-ти век, когато влиза в полезрението на Второто българско царство. По време на разрушителния си поход в Тракия, войските на цар Калоян превземат и унищожават града до основи. Максимианопол/Мосинопол така и не успява да се възстанови от този удар и бавно потъва в забрава.

Разрушението на Максимианопол/Мосинопол не е случаен поход, а директна и брутална последица от Четвъртия кръстоносен поход и превземането на Константинопол през 1204 г.

Преди унищожението си, градът, подобно на цяла Тракия, не е бил византийски, а е попаднал под контрола на Латинската империя – държавата, основана от рицарите-кръстоносци. Местната византийска аристокрация, отчаяна да се отърве от новите латински господари, се обръща за помощ към българския цар Калоян.

Първоначално Калоян действа като техен съюзник и през 1205 г. разгромява рицарската армия в знаменитата битката при Одрин. Малко след това обаче византийските градове, включително Мосинопол, решават, че са сменили един господар с друг и предават съюза си с българите.

В отговор цар Калоян предприема брутална наказателна кампания през 1206-1207 г. Именно по време на този поход, който му печели от византийците прозвището "Ромеоубиец", той систематично унищожава редица крепости в Тракия. Мосинопол е превзет и сринат до основи, като така и не успява да се възстанови от този опустошителен удар.

Днес гръцката държава инвестира в съхраняването на този последен монументален свидетел на имперския му блясък. След приключването на проекта, археологическият обект ще бъде с подобрена достъпност, превръщайки се в нова, задължителна спирка за любителите на историята и културния туризъм в Северна Гърция.