Прокуратурата и институцията главен прокурор са в центъра на предлаганите промени. Демонтирането и разграждането на прокуратурата ще бъде в тежък ущърб не само на съдебната система, но и на цялото общество. 

Това се казва в изявление на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, което е част от дискусията „Промените в Конституцията по отношение на съдебната власт - между възможното и необходимото“.

Пълният текст на изказването му:

"Повече от ясно е, че има нужда от промяна - в последните години прокуратурата ясно показа своите несъвършенства, но същевременно както съдебната система, така и ВСС като част от нея, показаха, че имат сили и способи да се самопречистят.

Прокуратурата е една от основните държавни институции. Демонтирането и разграждането на прокуратурата ще бъде в тежък ущърб не само на съдебната система, но и на цялото общество. В последните години стана някак си модно да обругава прокуратурата и върху тази институция да се прехвърлят всички грехове и да носи отговорности. Аз обаче ще припомня, че преди 10-ина години имаше период, в който съдът беше виновен за всичко. Имаше един вътрешен министър, който кръщаваше полицейските си операции с имена на конкретни български съдии. Това не беше добра практика. Това не доведе до справедливост. Това не помогна по никакъв начин на справедливостта и правосъдието. Именно затова сега, когато прокуратурата е под прицел, очаквам недвусмислена подкрепа от колегите си от съда, включително от тяхната уважавана съсловна организация Съюза на съдиите в България (ССБ).

Същевременно аз и колегите ми с нескрито недоумение виждаме, че всички промени, които се правят само засилват формализма в наказателния процес – вместо да опростяваме и усъвършенстваме процедурите, включително съобразяването им с променящите се обществено-икономически условия, ние ги усложняваме. Тук ще припомня думите на уважаваната от мен съдия Нели Куцкова: „Нашият наказателен процес е като сложен дворцов кадрил“. От времето, когато преди 15-ина години съдия Куцкова изрече тези думи нещата не са се променили към добро, напротив влошили са се. Балансът е тежко изместен в насока защита правата на обвиняемия, за сметка правата на пострадалия и методите за събиране на доказателства. Ще дам един пример за краен формализъм. Съгласно наказателния процес българската прокуратура и следствени органи са длъжни да предявят наказателното производство на всички роднини наследници на загиналите 18 мигранти по случая „Локорско“, да им предявяват материалите по разследването. Да вземем удостоверения за наследство, да удостоверим кои са, да ги призовем по надлежния ред и да им предявим материалите по делото. С колегите ми от Националната следствена служба направихме опит, срещнахме се с представител на посолството на Афганистан в България и той каза: „Да, призовете ги, те всички ще дойдат, защото това е начинът им да влязат легално на територията на Европейския съюз“. Как да подходим и как да приключим това наказателно производство? Нали имате представа колко наследници могат да имат тези 18 афганистански граждани? Те могат да бъдат 200-300, а може би и повече. Без преувеличения.

Ще си позволя да споделя само няколко разсъждения върху предлагания конституционен проект. Всички ясно осъзнаваме, че акцентът на предлаганите промени са именно правомощията на главния прокурор. Защо тази дискусия е задължителна и необходима, аз зная най-добре от всички. Въпреки това обаче, при гласуването на закона, народните представители следва да имат предвид няколко обстоятелства. В отсъствието на централизиран надзор върху дейността на всички прокурори, неминуемо ще се появят случаи местен феодализъм. Някой трябва да е притежател на правото да нарежда проверки на дейността на всички прокурори, за които биха се появили опасения, че злоупотребяват с властта си.

Ако главният прокурор няма никакви функционални компетенции върху дейността на тази прокуратура, ако не може да предлага проверки, ревизии и в крайна сметка да предложи наказания, то всяка една прокуратура ще бъде буквално приватизирана, феодализирана и няма да може да се коригира нейната дейност. Съществува реална опасност вместо да се въведе реален, ефективен контрол върху един главен прокурор, обществото да получи напълно безконтролни и всевластни 28 окръжни прокурори, върху които никой няма да има право да осъществява контрол, проверки, ревизии, да координира и контролира тяхната дейност. Получаваме 28 местни феодали.

Що се отнася до методическото ръководство, то трябва да е навременно и професионално. Това може да стане единствено, ако то е отговорност на един човек, който може да мобилизира достатъчен екип от професионалисти. Предвиденото в новия чл. 130в, ал. 5, т. 4, а именно методическото ръководство да се осъществява от прокурорския съвет е практически невъзможно – това е колективен орган.

Освен това предлаганият състав на Прокурорски съвет е такъв, че не предполага непременно добро познаване на прокурорската работа. Лишаването на главния прокурор от възможността да издава методически указания на практика е еквивалентно от лишаването на Върховния касационен съд от правото да издава тълкувателни решения. Именно чрез методическите указания може да се урегулират практиката и процедурите в досъдебното производство.

В чл. 84, т. 16 е запазено задължението на главния прокурор да отчита пред Народното събрание „дейността на прокуратурата и разследващите органи“ , както и да внася други доклади за „дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“. Това задължение е важно, то е демократично достижение на нашата конституционна уредба и трябва да бъде запазено. Чрез него се осъществява отчетността на прокуратурата като институция. Но ако главният прокурор няма никакви функции по отношение на прокуратурата като цяло, той не може да изпълни това задължение и то се превръща в празна и безсъдържателна декларация.

Всъщност, фиксирани върху темата за отчетност на главния прокурор, на практика напълно ще я изключим. Нещо повече, така вече изключваме и всякаква отчетност не само на главния прокурор, който административно ръководи едва 80-90 прокурори от общо около 2000 прокурори и следователи, но и на цялата прокуратура. Запазването на сегашните задължения на главния прокурор, ще позволи да се запази и отчетността както на него самия, така и на прокуратурата като цяло." /БГНЕС