Европейската комисия преценява дали Сърбия изпълнява условията за "плащания по линия на финансовите инструменти на ЕС".

"Все по-загрижени сме от случващото се в Сърбия. От закони, които подкопават независимостта на съдебната власт, до потискането на протестиращи и повтарящата се намеса в независимите медии", каза еврокомисарят по разширяването Марта Кос пред брюкселското издание "Политико".

Според публикацията Сърбия е изправена пред риск да загуби до 1,5 милиарда евро от средства на Европейския съюз, тъй като Европейската комисия обмисля да ги спре заради демократичното отстъпление и близките връзки на страната с Русия.

През последните седмици в Европейската комисия се оформя инициатива тези средства да бъдат замразени, са казали четирима служители на ЕС, работещи по въпросите на разширяването, чиито имена не се посочват. Даниел Апостолович, посланик на Сърбия в ЕС и главен преговарящ за членството, е заявил, че е убеден, че до спиране на финансирането няма да се стигне и че Белград не се отказва от стремежа си към пълноправно членство в Европейския съюз.

ЕС вече открито разкритикува правните реформи, прокарани от сръбския президент Александър Вучич.

След като през януари бяха приети спорните промени в законите за правосъдието, Кос предупреди, че това е "сериозна крачка назад, тъй като тези поправки бяха приети по изключително бърз и непрозрачен начин".

Брюксел определи това като "гласуване за ограничаване на независимостта на съдебната власт". Венецианската комисия, правният консултативен орган на Съвета на Европа, трябва да излезе с експертно становище по тези промени в края на април.

Според двама служители на ЕС именно това становище може да подтикне Европейската комисия да замрази финансирането за Сърбия. Кос е заявила още, че ще настоява страната да приведе законодателството си в съответствие с препоръките на Венецианската комисия.

От 2021 до 2024 г. ЕС е отпуснал на Сърбия над 586 милиона евро безвъзмездна помощ, както и допълнителни 1,5 милиарда евро, обвързани с изпълнението на реформи.

По данни на сръбското правителство страната е получила над 70 милиарда евро средства и инвестиции от ЕС от 2000 г. насам. Изданието отбелязва, че Сърбия "отдавна върви по тънко въже в отношенията си с ЕС, поддържайки по-близки връзки с Москва, докато в същото време получава средства от Брюксел".

"Като страна кандидат очакваме също така Сърбия да бъде с нас и по въпросите на външната политика и да се доближи повече до нашите позиции", каза Кос, без изрично да споменава Русия.

Александър Вучич, който поддържа близки отношения с Москва през цялата война в Украйна, неведнъж се е оплаквал от бавния напредък на преговорите за членство в ЕС.

Изданието отбелязва, че търпението на Брюксел към Белград отслабва през последните месеци след критичния доклад за процеса на разширяване през ноември, в който се предупреждава за отстъпление и антиевропейски послания на "най-високо равнище" в сръбската политика. Напрежението допълнително се засили през декември, когато сръбският президент не присъства на срещата на върха ЕС - Западни Балкани.

През март Сърбия бе подложена на критики заради доклади за насилие и нередности по време на местните избори в десет общини, както и заради полицейската акция в Ректората на Белградския университет, при която се стигна до сблъсъци между протестиращи и полиция.

Планът за растеж на ЕС за Западните Балкани беше приет от Европейската комисия в края на 2023 г. с цел да ускори приближаването на региона към Европейския съюз и да засили реформите и регионалното сътрудничество.

Заради неизпълнени ангажименти по този план Сърбия вече е получила с около 50 милиона евро по-малко.

В продължение на четири години Сърбия не е отворила нито една нова глава в преговорите за членство./ БГНЕС