Сърбия се пренасочва от руския газ към зелената енергия на Китай: Попада ли в нова зависимост?

Сърбия се обръща към слънчевата, вятърната и водната енергия, за да намали зависимостта си от Русия, да разнообрази източниците си и постепенно да се откаже от въглища. В процеса на енергийния преход обаче все по-голяма роля придобиват китайските компании.

Те навлизат в Сърбия като инвеститори и собственици на проекти, изпълнители и доставчици на оборудване. Така към сътрудничеството между Белград и Пекин в инфраструктурата, промишлеността и технологиите се добави още една област, но възниква и въпросът дали Сърбия не заменя една енергийна зависимост с друга.

„Този процес все още е в начален етап, но има много добра отправна точка за подобно развитие“, заяви Стефан Владисавлев от неправителствената фондация BFPE.

Сръбското министерство на енергетиката отхвърля опасенията за прекомерна зависимост от Китай и подчертава, че проектите за възобновяема енергия се развиват с партньори от множество държави.

„Специфична е ситуацията в соларната индустрия, където китайските производители имат доминираща позиция в глобалните вериги за доставки. В останалите части на енергийния сектор има значително по-голямо разнообразие от доставчици, инвеститори, технологии и източници на финансиране“, посочиха от министерството.

Китай е един от ключовите участници в световния енергиен преход и има водеща роля при разработването на технологии и мощности за възобновяема енергия.

Опитът с Русия обаче показва защо въпросът за зависимостта е важен. Сърбия продължава да покрива около 80% от потребностите си от газ с руски внос. Проблемът придоби още по-голямо значение, след като САЩ наложиха санкции на Петролната индустрия на Сърбия (NIS) заради мажоритарната руска собственост.

Белград очаква резултата от преговорите между NIS и унгарската MOL за придобиването на компанията, докато Европейският съюз се стреми да извлече поуки от енергийната криза след руската инвазия в Украйна.

„Премахването на руския газ от енергийната система е приоритет, а технологиите за възобновяема енергия са сред най-добрите начини това да бъде постигнато“, заяви анализаторът от Института на ЕС за изследване на сигурността Каспар Хобхаус.

Той предупреди, че зависимостта от Китай също носи рискове, включително възможност за събиране на големи количества данни за енергийната мрежа, дистанционен достъп и саботаж.

ЕС разглежда зеления преход не само като климатичен, но и като въпрос на сигурността и предприема мерки за ограничаване на зависимостта от китайски и други доставчици, които определя като рискови.

„Западните Балкани са интегрирани в европейската енергийна мрежа и тази интеграция ще става все по-силна. Затова рисковете, които се създават днес, ще бъдат споделяни от всички“, каза Хобхаус.

Вашингтон също насърчава Белград да гарантира националната си сигурност чрез диверсификация на източниците и доставчиците и чрез избор на надеждни партньори като САЩ.

„Бъдещите икономически възможности на Сърбия до голяма степен ще зависят от инвестициите, решенията в областта на публичните политики и избора на партньори, които прави днес“, заявиха от Държавния департамент на САЩ.

Американската страна подчерта, че остава ангажирана със сътрудничеството със сръбското правителство по проекти за енергийна сигурност и диверсификация.

В производството на електроенергия в Сърбия все още доминират въглищните централи. Като страна кандидат за членство в ЕС Белград се ангажира да прекрати използването на въглища до 2050 г.

През 2025 г. около 30% от електроенергията в страната е произведена от възобновяеми източници, като най-голям дял имат водноелектрическите централи.

Министерството на енергетиката посочи, че държавният и частният сектор работят по зеления преход с компании и финансови институции от Европа, САЩ, Япония, Китай, Обединените арабски емирства, Израел и други държави.

Сред големите държавни проекти е ВЕЦ „Джердап 2“ в Източна Сърбия, която ще бъде изградена от американски компании въз основа на споразумението между Белград и Вашингтон за стратегическо сътрудничество в енергетиката.

Японска държавна агенция участва в плановете за изграждане на ВЕЦ „Бистрица“ в югозападната част на страната, а германски компании участват в изграждането на вятърния парк „Костолац“ с финансова подкрепа от ЕС.

Китайски компании са ангажирани с няколко проекта, намиращи се на различни етапи на развитие.

„Китайското присъствие не трябва да се разглежда само през собствеността върху проектите. Значителна част от ангажимента им е свързан с проектиране и строителство, технологии и доставка на оборудване“, посочиха от сръбското министерство на енергетиката.

През предходното десетилетие Китай участва и в изграждането на нов блок на ТЕЦ „Костолац“, критикуван от международни организации заради удължаването на зависимостта от въглищата.

Владисавлев посочи, че тогава моделът се е основавал предимно на кредити, които държавата е вземала за модернизация или изграждане на мощности с китайски компании, докато собствеността е оставала сръбска. Сега ситуацията се променя.

„Китайският капитал, самостоятелно или в сътрудничество с компании от други държави, навлиза на нашия пазар. Основната печалба, приходите и самите мощности остават китайска собственост“, каза той.

Един от най-големите примери е вятърният парк „Ветрозелена“ край Панчево, който трябва да бъде завършен през 2027 г. С мощност от 300 мегавата той се очаква да стане най-големият вятърен парк в Сърбия.

Проектът е започнат от международната компания CWP Europe. През април 2023 г. тя обяви стратегическо партньорство с китайската държавна Power China Resources, която с дял от 51% стана мажоритарен собственик.

Други 39% принадлежат на Carren Holdings от Хонконг, която също е свързана с китайски държавен капитал, докато CWP Europe притежава 10%.

Power China определя проекта като първата си контролираща инвестиция във възобновяемата енергетика в Сърбия.

Хобхаус предупреди, че при подобни проекти рисковете са свързани с вятърните турбини, работата им чрез свързани устройства и възможностите за дистанционен контрол.

„В този случай се стига до загуба на контрол върху ценен актив в полза на Китай, който има възможност да манипулира този актив“, каза той.

Друг голям китайски проект е вятърният парк „Църни връх“ в общините Майданпек и Жагубица, който също трябва да заработи през 2027 г. и ще има планирана мощност от около 150 мегавата.

Проектът се управлява от регистрираната в Сърбия Crni Vrh Power, собственост на две китайски компании - държавната Shanghai Electric Power с 51% и частната CMC Capital с 49%, която също е свързана с държавния сектор.

До 2023 г. дружеството е било изцяло сръбска частна собственост. Половината от него е принадлежала на Никола Петрович, кум на сръбския президент Александър Вучич. Стойността на сделката не е обявена.

Основният доставчик на технологии и оборудване за парка е китайската Mingyang Smart Energy.

„Цялостните интегрирани решения по цялата верига - от оборудването и инженерната дейност до поддръжката - идват от Китай“, заяви председателят на компанията Джан Чуанвей, определяйки сътрудничеството като доказателство за „стоманеното приятелство“ между Сърбия и Китай.

През март 2026 г. британското правителство забрани използването на турбини на Mingyang Smart Energy в морски вятърни паркове по съображения за национална сигурност.

Китайски капитал навлиза и в проектите в Алибунар, Войводина. Компанията Heavy Energy International от Хонконг придоби през 2026 г. 90% от проект за вятърни паркове, чийто строеж трябва да приключи през 2028 г. Очакваната инвестиция е около 200 млн. евро.

Най-големият обявен проект в зелената енергетика е край Бор в Източна Сърбия. През януари 2024 г. държавата подписа меморандум с китайската Shanghai Fengling Renewable за комбиниран комплекс с мощност 2 гигавата от вятърна и слънчева енергия, както и съоръжение за производство на зелен водород.

Инвестицията се оценява на около 2 млрд. евро, а произведената енергия ще бъде използвана от Serbia Zijin Copper, собственик на минния комплекс в Бор. Китайската Zijin Mining притежава 63% от компанията, а Сърбия - 37%.

Китай има особено силни позиции в соларната индустрия. По данни на Международната агенция по енергетика от 2026 г. страната разполага с над 80% от световните производствени мощности във всички основни етапи от производството на соларни панели.

Само през 2025 г. Китай е инсталирал почти 500 гигавата нови възобновяеми мощности, което представлява над 60% от световния ръст на зелената енергия.

„В момента е невъзможно Китай да бъде избегнат, преди всичко заради производствения му капацитет, но и заради водещата позиция, която зае в насърчаването на зеления дневен ред в световен мащаб след оттеглянето на други участници“, заяви Владисавлев.

Хобхаус призова, където е възможно, да бъдат насърчавани алтернативни вериги за доставки и местни доставчици, особено при големи проекти и такива с публично финансиране.

„Европейската енергийна система е стратегически актив, така че прекомерната роля на Китай вероятно ще създаде проблеми по-късно. В дългосрочен план това ще струва по-скъпо“, предупреди той.

ЕС вече предприема мерки за ограничаване на рисковете. През май беше взето решение да не се финансира закупуването на соларни инвертори от държави, определяни като „високорискови“, сред които е и Китай.

Около 70% от тези компоненти в ЕС идват от Китай. Тъй като инверторите могат да бъдат достъпвани онлайн, експерти по сигурността предупреждават за риск от хакерски атаки и целенасочено дистанционно прекъсване на електрозахранването.

Близо 40 компании от ЕС поискаха през юли Брюксел да отмени ограничението. Като алтернатива те предложиха правила, ограничаващи достъпа на чуждестранни компании до инверторите след включването им в европейската енергийна мрежа.

Сръбското министерство на енергетиката от своя страна настоява, че новите вятърни и соларни централи ще увеличат енергийната сигурност на страната. Инвеститорите са предложили произведената електроенергия да бъде изкупувана за снабдяване на сръбските потребители през следващите 15 години. „С други думи, зелената енергия остава в Сърбия и няма да бъде изнасяна на други пазари“, заявиха от министерството./БГНЕС