"Да, ние изнасяме нашите боеприпаси"

Сърбия дискретно увеличава продажбите на боеприпаси на Запад, които в крайна сметка подпомагат отбраната на Украйна, въпреки че е една от двете европейски държави, които не се присъединяват към западните санкции срещу Русия.

Според оценки, цитирани от "Файненшъл таймс", износът на боеприпаси от Сърбия за Украйна чрез трети страни възлиза на около 800 млн. евро - сума, която президентът Александър Вучич посочи като общо взето точна - от пълното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. насам. Той представи ситуацията като бизнес възможност, като настоя, че няма да вземе страна във войната.

"Това е част от нашето икономическо възраждане и е важно за нас. Да, ние изнасяме нашите боеприпаси." - каза той в интервю. "Не можем да изнасяме за Украйна или за Русия... но сме имали много договори с американци, испанци, чехи и други. Какво ще направят с това в крайна сметка, си е тяхна работа." - коментира той.

"Дори и да знам, това не е моя работа. Моята работа е да обезпечавам факта, че работим законно с нашите боеприпаси, че ги продаваме... Трябва да се грижа за моите хора и това е всичко. Това е всичко, което мога да кажа. Имаме приятели в Киев и в Москва. Това са нашите славянски братя." - добави Вучич. 

Запитан дали сумата от 800 млн. евро е в "правилната сума", той каза, че не за една година, а "може би за две или три години, нещо такова".

Белград разчита, че Москва ще блокира международното признаване на Косово - бивша сръбска провинция, призната от повечето западни държави, но възпрепятствана от Русия и Китай да стане член на ООН.

Вучич устоява на натиска на Запада за приемане на режима на санкции срещу Русия и разрешава продължаването на руските полети, въпреки че твърди, че се стреми страната му да стане член на ЕС. Той също така се опитва да се застрахова и да запази дистанция между себе си и руския президент Владимир Путин.

"Европа и САЩ работиха в продължение на години, за да отдалечат Вучич от Путин", заяви западен дипломат, добавяйки, че ключов играч е бил американският посланик Кристофър Хил, който пристигна в Белград месец след пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна.

"Всички очакваха да се бори с Вучич, но единствената му програма беше да отдалечи Белград от Москва", каза дипломатът. "Той успя. Вучич не се е срещал, нито дори се е обаждал на Путин от години. И разбира се, съществува въпросът за доставките на оръжие, които се озовават в Украйна." - казва още събеседникът.

За Запада търсенето на подкрепа за Украйна е станало по-важно от притискането на сръбския националистически лидер за демократични реформи, смятат анализатори.

"Вучич замита под килима факта, че има подкрепа - но не директна - за Украйна", казва Иван Вейвода, сътрудник в Института за хуманитарни науки във Виена. "Той говори по размит начин. Ясно е, че не иска да признае това - иска да запази щастието на крайната си десница - докато всъщност Сърбия (предложи) огромна помощ на Украйна срещу Русия." - допълва Вейвода. 

По време на Студената война, когато Сърбия беше част от Югославия, тя имаше процъфтяваща оръжейна промишленост, страната е производител на съветски стандартни калибри боеприпаси, които все още се използват широко във въоръжените сили на Украйна. Тя също така се присъединява към световната тенденция за увеличаване на продажбите на оръжие в момент, когато Русия стартира военна икономика, която увеличава производството си по-бързо от западните съюзници на Украйна.

Вучич заяви, че Сърбия има златна възможност, тъй като оръжията ѝ са по-евтини, отколкото западните, и добави, че мащабът на общия износ на боеприпаси от Сърбия може да се увеличи.

"Руснаците свършиха чудесна работа по отношение на обновяването и съживяването на производството на въоръжение. Те го правят бързо, но когато трябва да се реализира печалба, тогава не е лесно." - отбеляза той.

"В Съединените щати и Германия не можеш да кажеш, че сега ще произведеш още един танк, без да печелиш пари... А ние сме добре, защото хората вече го виждат (че сръбските оръжия са по-евтини)." - каза още Вучич.

Участието на Сърбия в потока от боеприпаси към Украйна е достатъчно завоалирано, така че официалните данни не го отразяват, според дипломати и анализатори. Институтът за световна икономика в Кил, който следи подкрепата за Украйна, не е проследявал пряко сръбските дейности и не е срещал систематични доказателства за сръбски принос, казва Кристоф Требеш, който оглавява усилията.

Сръбският министър на финансите Синиша Мали заяви, че отбранителната индустрия, в която са заети 20 000 души в 7-милионната страна, може да се развива бързо.

"Виждам я като бизнес група. Смятам, че все още сме далеч под възможностите на по-развитите страни, но сега е моментът." - посочи той. /БГНЕС