Дроновете с максимална излетна маса над 25 килограма, както и такива с възможности за термовизионно наблюдение и докинг станции, са обложени със 100% мито
Нови американски мита в размер до 100% върху дронове и определени компоненти за тях влязоха в сила на 3 септември, докато Вашингтон се стреми да намали зависимостта си от вноса в индустрията, доминирана от Китай, съобщава Euronews
Американският президент Доналд Тръмп подписа през август указ за въвеждането на митата, а Белият дом определи вноса на дронове и техните компоненти като „заплаха за националната сигурност“.
Указът има за цел и да стимулира развитието на вътрешни вериги за доставки.
Дроновете се превърнаха в основен елемент на съвременната война и наблюдението, както ясно показва войната в Украйна. Американски представители твърдят, че зависимостта от произведени в Китай дронове и компоненти - основно от пазарния лидер DJI - излага американските военни и критичната инфраструктура на риск от прекъсвания на доставките, шпионаж и неблагоприятно положение на бойното поле.
Дроновете с максимална излетна маса над 25 килограма, както и такива с възможности за термовизионно наблюдение и докинг станции, са обложени със 100% мито. За по-малките дронове митото е 25%.
Мита ще бъдат въведени и върху някои компоненти за дронове, определени като „не особено чувствителни“, но те ще влязат в сила едва на 9 февруари догодина.
Китай изрази несъгласие с планираните мита скоро след обявяването им от Тръмп, като Пекин призова Вашингтон да ги отмени.
Още от Бизнес
След триседмици спадове европейските борси приключиха с умерен растеж
Цените на петрола отново се понижиха днес, тъй като надеждите за примирие надделяха над опасенията, свързани с продължаващите нападения на йеменските хуси срещу Саудитска Арабия
КЗК проверява как „Лукойл“ формира цените на горивата
„Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ разполагат със седем дни, за да предадат изисканата информация
„Булгаргаз“ ЕАД получи лицензия за доставки на природен газ в Сърбия
Булгаргаз също така е регистриран ползвател на газопреносната инфраструктура в Гърция, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария и Украйна, което дава възможност за гарантиран достъп до тези пазари