"България заема стратегическа позиция в чувствителен от стратегическа гледна точка регион за САЩ и като съюзник на САЩ България би следвало да отговаря на определени стандарти, включително за споделяне на сигурността в евроатлантическата общност, което означава, че България трябва да притежава институции и лидери, които да са достатъчно надеждни, от гледна точка на общата атлантическа сигурност. Когато в една дългосрочна перспектива България проявява хронични проблеми от гледна точка на безотговорен, извънинституционален, олигархичен контрол върху своите публични институции, тогава, разбира се, САЩ е съвършено естествено да проявяват загриженост и да налагат подобен тип санкции, които в крайна сметка са насочени към това българските публични институции да се върнат към легитимния режим на своето съществуване и функциониране.“ Това казва в интервю за „Фокус“ политологът доц. Огнян Минчев. 

Според него всеки интерпретира съобщението за санкциите на САЩ от своя гледна точка., като различните политически сили ги интерпретират от гледна точка на собствените си интереси. 

„Когато се опитаме да интерпретираме това послание обаче от гледна точка на българските национални интереси и от гледна точка на общите интереси на атлантическата общност, на евроатлантическата общност, тогава би следвало да видим, че нещата стоят по начина, който се опитах накратко да формулирам, защото САЩ не са част от някаква вътрешнобългарска политическа свада или конфликт. Те са страна, както вече казах, която играе най-важната, ключовата роля в системата за евроатлантическа сигурност, и от тази гледна точка е заинтересувана тази система да функционира адекватно и да функционира максимално ефективно. Тогава, когато в България имаме външни влияния, които на практика отклоняват страната от стандартите за сигурност в евроатлантическата общност, когато имаме мощни фактори, неотговорни от гледна точка на публична позиция и на публична отговорност, които влияят много категорично върху решението на определени публични институции, то тогава намесата на САЩ е лесно обяснима. Между впрочем, тази намеса с този инструмент на санкциите бе изпробвана за първи път преди около година и половина по повод на решение на съдия от извънредния съд по казуса с пътуването за Москва на Николай Малинов. Тогава дори ние се изненадахме, защо на толкова странично ниско ниво реагира американската страна. Очевидно в контекста на това, което се случи на 2 юни, можем да кажем вече, че това първо действие е било като сигнал, като предупреждение, че в крайна сметка САЩ запазват правото си да реагират в рамките на своите интереси и на интересите на двустранното ни сътрудничество по начин, който намерят за адекватен и за легитимен“, коментира ситуацията около горещата тема политологът. 

Запитан как ще коментира новите назначения на служебния кабинет – месец, характерен основно с масови чистки – уволнения и назначения, които не са нито по-аргументирани, нито по-логични, нито по-добри от старите, доц. Минчев обясни, че този факт издава две неща.  Първо – че на практика в България нямаме някаква особено добре мотивирана, принципна битка за промяна на статуквото, от гледна точка на визия, на принципи, на желание или на стремеж към съществена, съдържателна промяна. 

„Имаме битка между политически крила, която за съжаление се вписва в стария принцип „Стани да седна“ или в това, кой ще отстъпи властовата позиция, за да може някой друг да я заеме. Разбира се, тази битка е добре наситена с идеологически лозунги, с послания, с декларации за това, че ние ще се справим с мафията, ние ще изгоним мутрите, ние ще върнем демокрацията и т.н. Но именно когато наблюдаваме начина, по който се правят промените, и личностните характеристики на хората, които заменят старите фигури, не сме особено обнадеждени относно потенциала, който имаме като настоящо не само служебно правителство, но и политическа алтернатива като цяло, която се опитва да се сглоби като алтернатива на статуквото. Нямаме особени илюзии, особени надежди относно нейния потенциал да създаде наистина нещо алтернативно. В България това, което е необходимо, е не просто да се смени властта. Това, което е необходимо в България, е да се сменят дълбоките механизми, дълбоките инструменти на това олигархично влияние, да бъдат прерязани тези връзки, за да може действително държавата да възвърне поне част от своите легитимни функции и прерогативи, които да бъдат осъществявани без да изпитват националните, публичните институции този непрекъснат, силен натиск от подземието, от задкулисието.“