15 Януари, 2026

САЩ премахнаха санкциите срещу проруския Милорад Додик и семейството му

САЩ премахнаха санкциите срещу проруския Милорад Додик и семейството му

Милорад Додик, снимка: архив

Вашингтон наложи санкции на Додик през 2017 г. за възпрепятстване на прилагането на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), и за корупционни дейности.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на Съединените щати отмени санкциите срещу отстранения от длъжност президент на босненската Република Сръбска - Милорад Додик, както и срещу Желка Цвиянович, член на президентството на Босна и Херцеговина, съобщават босненските медии.

От санкционния списък са премахнати също членове на семейството на Додик, негови фирми и близки сътрудници.

Това решение е свързано с неофициално споразумение между лидера на босненските сърби и новата американска администрация и беше сигурно, че ще се случи, отбелязва босненската редакция на регионалната телевизия Ен1.

То представлява значителна промяна в политиката на САЩ за санкции спрямо Босна и Херцеговина, като се има предвид, че Додик беше под американски санкции от 2017 г. за възпрепятстване на прилагането на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), и за корупционни дейности.

Освен Додик, известен с проруските си и националистически позиции, от санкционния списък са премахнати още 48 физически и юридически лица, които преди това бяха санкционирани по Програмата за санкции за Западните Балкани, посочва Радио Свободна Европа.

Босна и Херцеговина прекрати мандата на президента на Република Сръбска

САЩ редовно преразглеждат санкциите си, за да гарантират, че те насърчават икономическите цели на страната, както и целите, свързани с националната сигурност и външната политика, за което става дума и в този случай, отбелязва Свободна Европа.

„Конструктивните действия на парламента на Република Сръбска през последните седмици би трябвало да подобрят нивото на стабилност в Босна и Херцеговина и ще дадат възможност за партньорство със САЩ, основано на взаимни интереси, икономически потенциал и споделен просперитет. Ще продължим тясното сътрудничество с политически и други заинтересовани страни от целия политически спектър в Босна и Херцеговина, за да насърчаваме споделените приоритети“, се посочва в решението.

Съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

През август Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на Централната избирателна комисия да прекрати президентския мандат на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.

По-рано този месец парламентът на босненската Република Сръбска назначи Ана Тришич Бабич, която е близък съюзник на Додик, за временен президент. Тя ще заема поста за един месец до провеждането на нови президентски избори в Република Сръбска на 23 ноември.

Сподели:

Коментари (0)

Туск отговори на Тръмп: Русия, а не Украйна, отхвърля мирния план

Туск отговори на Тръмп: Русия, а не Украйна, отхвърля мирния план

"В момента единственият вариант за действие е засилване на натиска върху Русия", категоричен е полският премиер

За половин час до Африка: ще има ли железопътен тунел под Гибралтар?

За половин час до Африка: ще има ли железопътен тунел под Гибралтар?

Противниците на тунела казват, че той само ще допринесе за нелегалната имиграция. И сега ежегодно само от Африка в Испания пристигат до 65 000 нелегални бежанци, част от които преминават през Иберийския полуостров само транзитно, насочвайки се към други европейски държави.

Турция разполага изтребители в Естония и Румъния за охрана на въздушното пространство

Турция разполага изтребители в Естония и Румъния за охрана на въздушното пространство

Става дума за мисии на НАТО през 2026 г. и 2027 г. Турция вече е участвала в подобни операции на Алианса през 2021 г. и през 2023-2024 г.