В постсъветските страни от Източна Европа почти на всяка крачка са се срещали не само мегаломански монументи, но и серийно произведени статуи или бюстове на държавни и партийни лидери, писатели и художници. Подобни паметници са нещо повече от обикновена пропаганда, те са методи за индоктринация на местното население. Част от паметниците заемат най-централните места в източноевропейските столици, срещу което обществото недоволства.

Много от статуите и мемориалите изобразяващи символи на Съветския съюз, Червената армия и социалистически лидери, бяха премахнати в годините след 1989. Останалата част бяха съборени в редица държави на фона на възмущение от руското нахлуване в Украйна на 22 февруари 2022 г. А този процес изглежда няма да приключи скоро.

На 2 август българското правителство също взе важно решение, макар и закъсняло - промени статута на мемориалния комплекс „Паметник на съветската армия“ и от имот публична държавна собственост премина в имот частна държавна собственост. Това беше поредната стъпка към премахването на паметника, предизвикващ противоречия и разделящ обществото от десетилетия. Този паметник често е наричан МОЧА (Монумент на окупационната червена армия, от руски на български моча означава урина – бел. ред.), което е своеобразен израз на отказа на част от българското общество да негодува срещу неговото съществуване в център на европейска столица на държава, член на ЕС и НАТО. Надеждата е това да е първата решителна стъпка в отстраняването на много други подобни монументи, които се издигат из цяла България, да последват съдбата на МОЧА.

Пример за това могат да ни бъдат други европейски държави, които вече са пратили паметниците от времената на СССР в историята. През последните години много съветски паметници бяха демонтирани. Този процес е най-ясно изразен в някои страни от Източна Европа и балтийските държави.

Украйна
Киев се зае с премахването на монументи от Втората световна война много по-късно от Полша, но не по-малко ревностно.

Редица паметници в Украйна бяха демонтирани или разрушени след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Някои от тях бяха променени, така че да отразяват почитта към украинските войници, участвали в конфликта срещу сепаратистите в Донбас.

Особено след ескалацията на войната през февруари 2022 г., военните мемориали в Украйна отново са обект на ожесточени спорове. Те са хванати в кръстосания огън, тъй като в много случаи са построени на места със стратегическо значение, които са били обект на тежки боеве по време на нацисткото нашествие през Втората Световна война и днес отново се намират в важни градове и села, част от военните планове.

Киев отдавна демонтира паметника на приятелството между Украйна и Русия от съветската епоха.

На 1 август тази година работници свалиха сърп и чук от гигантска скулптурна фигура, която бди над украинската столица. 62-метровата стоманена фигура на жена, която държи щит с меч, сърп и чук, е открита през 1981 г. като мемориал на съветската победа във Втората световна война. Издигната на върха на сградата на военния музей, тя е известна на украински език като „Баткившчина Мати“, буквално "Майка на Отечеството".

Министерството на културата на Украйна подкрепи план за поставяне на нов щит на фигурата с тризъбеца на страната, съобщиха местните издания.

Полша
През 2017 г. Полша прие закон, забраняващ паметници, които "символизират или пропагандират" тоталитарни режими. Законът не важи за монументи, които са „художествени произведения или са издигнати върху останките на загинали войници“.

Полша може да се нарече рекордьор по брой премахнати паметници на съветската армия. От 561 паметници на воини извън военните гробища, сега са останали само около сто, но те намаляват бързо.

По време на Втората световна война Червената армия прогонва германските сили от Полша, но последвалият комунистически режим, наложен в страната, се разглежда от повечето поляци като много по-мрачен период в тяхната история. Поляците обръщат внимание на факта, че през 1939 г. именно Нацистка Германия и СССР си поделят територията на Полша. Впоследствие Москва убива близо 22 хил. поляци, най-вече офицери, в Катин.

Всичко това кара полския народ да се запита: Трябва ли една окупационна армия, изгонила друга окупационна армия да бъде почитана в Полша?

Президентът на Института за национална памет на Полша присъства на разрушаването на паметник в Хжовице преди няколко години и там заяви пред Би Би Си: „Няма място за паметници и символи, отбелязани с червената звезда публично в свободна, независима и демократична Полша, нито в свободна Европа."

Унгария
„Ботушите на Сталин“ – е наречен остатъка от огромната статуя на кръвожадния диктатор, която някога се е издигала в центъра на Будапеща. Тя е била съборена в гнева на унгарците по време на въстанието през 1956 г., три години след смъртта му. Разположени пред бивша спортна арена в предградие на Будапеща, „ботушите“ са позиционирани на входът към паркът "Мементо" - гробище за комунистически статуи, свалени по време на прехода на страната към демокрация.

Балтийските държави
Литва, Латвия и Естония проведоха кампания за премахване на съветските паметници, въпреки че немалко етнически руснаци са граждани на трите балтийски държави.
Паметникът на поведата, е мемориален комплекс в Парка на победата, Рига, Латвия, издигнат през 1985 г. В последно време е обект на дългогодишни спорове в съвременното латвийско общество. Много етнически латвийци го смятат не за символ на освобождението, а по-скоро за начало на съветската окупация. Обелискът на паметника понякога е наричан на латвийски език "пръстът на Москва" или „okupeklis“ („Паметник на окупацията“ – бел. ред.)

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. е взето решение паметникът да бъде окончателно премахнат. Това събитие е само част от поредицата кампании срещу монументи, които биват възприемани като символ на господството на Кремъл в Прибалтика.

През август 2022 г. министър-председателят на Естония Кая Калас обяви, че в допълнение към паметника на танка Т-34 в Нарва ще бъдат преместени още шест съветски паметника. Според тогавашните съобщения в местните медии това са мемориални плочи на Петровския площад, обелиск на войниците от Червената армия, паметник на Героя на Съветския съюз Игор Графов, два паметника, свързани с Втората световна война в Нарва-Йоенсуу, и паметник на съветския десант в Мерикула.

В изявление на правителството се посочваше, че военните паметници на Съветския съюз "вече не са въпрос на местна основа".

"Като се има предвид скоростта на нарастване на напрежението и объркването около паметниците в Нарва, трябва да действаме бързо, за да осигурим обществения ред и вътрешната сигурност", заяви по това време Калас. "Ето защо правителството прие решението за премахване на военните паметници на бившия чуждестранен режим там, за да не им позволи да мобилизират повече враждебност в обществото и да отворят стари рани."

Литва също продължава методично да премахва паметници на съветски войници. Още през 2018 г. е премахнат паметник край село Мирославас, който е бил монтиран през 1985 г. на мястото на едно от първите сражения от т.нар. „Велика отечествена война“, пише „mk.ru“.

Неотдавна в Каунас беше демонтиран паметник, изобразяващ съветски войник, на военното гробище в Аукстеджи Шанчи. А на 25 април миналата година в литовските градове Кедайняй и Шета местните власти решиха да демонтират още два паметника.

Чехия и Словакия
Властите на Прага стигнаха най-далеч от всички, проявявайки особена изобретателност. 

Паметникът на маршал Конев, под чието командване войските на 1-ви Украински фронт навлизат в Прага на 9 май 1945 г., е премахнат през април 2020 г. Скулптурата на маршала с букет люляк в ръце е поставена на площад "Интербригада" на 9 май 1980 г.

През май т.г. ръководството на район Прага 3 решава да преименува улицата, кръстена на маршал Иван Конев през 1946 г., а кметството на чешката столица лишава съветския военачалник от статута на почетен гражданин на града.

В началото на март 2022 г. в град Свидник в Източна Словакия протестиращи атакуваха статуя, издигната в памет на войниците от Съветската армия. Плочите бяха залети със синя и жълта боя, а фигурата на съветския войник зацапана с червена боя. Подобни случаи с протести под формата на артистичност, се провеждат от години в столиците на България, Полша, Украйна, Балтийските държави, Чехия, Словения, Унгария и други.

По своята същност военните паметници са политическо изражение, дори само защото символизират мощта на Червената армия, която в много случаи не е възприемана като освободител. Чрез демонтажът им, държавите имат усещането че обликът на градовете им най-после преминава в 21-век и оставя трагичния период на съветската власт зад гърба си.

Източник: БГНЕС