Девети септември е дата, която продължава да предизвиква разделение в България. За някои  е светъл ден, защото е дал възможност на хора, които не са и мечтали за това, да овладеят държавата, да заграбят чуждото имущество, да лишат селяните от земята им, да разстрелват без съд и присъда неудобните, да си създадат мракобесния „Народен“ съд , да съсипват човешки животи с репресивния апарат на Държавна сигурност, да станат покорни слуги на Съветския съюз и да ни превърнат в изолирана зад Желязна завеса територия, да живеят като капиталисти, а на милионите отрудени хора да подхвърлят утопията за светлото социалистическо бъдеще!

Девети септември е черна дата за нас, мислещите хора, които четем историята не от социалистическите учебници и пропагандаторите на бившия режим, а от достоверните източници и безспорните факти. За нас нахлуването на Червената армия и окупирането на България е началото на половинвековен застой, изолация, безчинства и отнемане на човешки свободи, на цинично изопачаване на комунистическата идеология в тоталитарен режим, в който уж всички бяха равни, „но някои бяха по-равни от другите“ – по Оруел.

Девети септември трябва да се помни, защото и днес прокситата на бившите тоталитарни служби и структури, които сега се изявяват като политици и бизнесмени, се опитват да ни убедят, че това е просто дата, която не трябва да се сатанизира, и изтъкват колко хубав бил животът по времето на социализма. За техните предци от ДС и БКП животът наистина беше хубав! Но за отрудените хора, чиито пенсии бяха ограбени, които нямаха право да напускат България без разрешение, да пазаруват в специалните магазини на властта, да изразяват свободно идеите си, едва ли това е бил мечтаният живот!

Днес, 34 години след началото на демократичните промени, още не можем да излезем напълно от хватката на 9 септември. Членове сме на НАТО и ЕС, но продължаваме да сме извън Еврозоната и Шенген. Последствията от комунистическия преврат още ни тежат и затова българското правителство и цялата демократична общност трябва да направят  едно последно усилие за окончателно интегриране в европейските структури.