Наука
Седмата археологическа експедиция на НИМ на п-в Хрисосотира завърши с откриването на голяма базилика
Завърши седмата подред археологическа експедиция на Националния исторически музей на полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец. Проучванията се осъществиха със средства на Министерство на културата, съгласуване и логистична подкрепа на Министерство на отбраната, съобщиха от историческия музей.
Проф. д-р Иван Христов проведе разкопки в югоизточния сектор на обекта на площ от 265 кв. м, където първоначално бе проучена голяма жилищна сграда от VI век. Археолозите на НИМ започнаха и разкопки до югоизточната брегова ивица, където локализираха производствения сектор на града. Открити са две пещи за битова керамика, стопанска сграда и следите на още няколко съоръжения, които вероятно са също пещи от Късната античост.
За първи път екипа на проф. Христов попада и на останките на голяма антична постройка, която вероятно е голяма базилика доразвита като комплекс в по-късни епохи като манастирски комплекс. Същестува голяма вероятност до крепостните стени на Хрисосотира да е бил разположен известния манастир Св. Никола за чието същуствуване черпим данни от средновековните писмени извори. Паралелно с това откритие на терена е локализиран некропола на крепостта и мястото на т. нар. „Манастирски кладенец“. Благодарение на проучванията на археологическата карта на Бургаския залив се маркира голям късноантичен комплекс състоящ се от фортификационни, жилищни, стопански и култови структури обхващащи площт от близо 100 дка.
Разкопките ще продължат планово и през следващите години. /БГНЕС
Фактор
Проф. д-р Иван Христов проведе разкопки в югоизточния сектор на обекта на площ от 265 кв. м, където първоначално бе проучена голяма жилищна сграда от VI век. Археолозите на НИМ започнаха и разкопки до югоизточната брегова ивица, където локализираха производствения сектор на града. Открити са две пещи за битова керамика, стопанска сграда и следите на още няколко съоръжения, които вероятно са също пещи от Късната античост.
За първи път екипа на проф. Христов попада и на останките на голяма антична постройка, която вероятно е голяма базилика доразвита като комплекс в по-късни епохи като манастирски комплекс. Същестува голяма вероятност до крепостните стени на Хрисосотира да е бил разположен известния манастир Св. Никола за чието същуствуване черпим данни от средновековните писмени извори. Паралелно с това откритие на терена е локализиран некропола на крепостта и мястото на т. нар. „Манастирски кладенец“. Благодарение на проучванията на археологическата карта на Бургаския залив се маркира голям късноантичен комплекс състоящ се от фортификационни, жилищни, стопански и култови структури обхващащи площт от близо 100 дка.
Разкопките ще продължат планово и през следващите години. /БГНЕС
Още от Наука
Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория
Изображението в центъра на пръстена също дава важна следа. Според Бонешо то наподобява съдове тип каликс кратер, срещани върху други еврейски предмети от I и II век.
Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва
Ново проучване показва, че твърдата Земя става малко по-малко сплескана, докато гравитационната форма на планетата се променя в обратната посока
Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан
Долният слой на земната кора се „разтваря“ и потъва в мантията, а Апенините се разтягат като акордеон под натиска на горещата магма