Наука
Седмата археологическа експедиция на НИМ на п-в Хрисосотира завърши с откриването на голяма базилика
Завърши седмата подред археологическа експедиция на Националния исторически музей на полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец. Проучванията се осъществиха със средства на Министерство на културата, съгласуване и логистична подкрепа на Министерство на отбраната, съобщиха от историческия музей.
Проф. д-р Иван Христов проведе разкопки в югоизточния сектор на обекта на площ от 265 кв. м, където първоначално бе проучена голяма жилищна сграда от VI век. Археолозите на НИМ започнаха и разкопки до югоизточната брегова ивица, където локализираха производствения сектор на града. Открити са две пещи за битова керамика, стопанска сграда и следите на още няколко съоръжения, които вероятно са също пещи от Късната античост.
За първи път екипа на проф. Христов попада и на останките на голяма антична постройка, която вероятно е голяма базилика доразвита като комплекс в по-късни епохи като манастирски комплекс. Същестува голяма вероятност до крепостните стени на Хрисосотира да е бил разположен известния манастир Св. Никола за чието същуствуване черпим данни от средновековните писмени извори. Паралелно с това откритие на терена е локализиран некропола на крепостта и мястото на т. нар. „Манастирски кладенец“. Благодарение на проучванията на археологическата карта на Бургаския залив се маркира голям късноантичен комплекс състоящ се от фортификационни, жилищни, стопански и култови структури обхващащи площт от близо 100 дка.
Разкопките ще продължат планово и през следващите години. /БГНЕС
Фактор
Проф. д-р Иван Христов проведе разкопки в югоизточния сектор на обекта на площ от 265 кв. м, където първоначално бе проучена голяма жилищна сграда от VI век. Археолозите на НИМ започнаха и разкопки до югоизточната брегова ивица, където локализираха производствения сектор на града. Открити са две пещи за битова керамика, стопанска сграда и следите на още няколко съоръжения, които вероятно са също пещи от Късната античост.
За първи път екипа на проф. Христов попада и на останките на голяма антична постройка, която вероятно е голяма базилика доразвита като комплекс в по-късни епохи като манастирски комплекс. Същестува голяма вероятност до крепостните стени на Хрисосотира да е бил разположен известния манастир Св. Никола за чието същуствуване черпим данни от средновековните писмени извори. Паралелно с това откритие на терена е локализиран некропола на крепостта и мястото на т. нар. „Манастирски кладенец“. Благодарение на проучванията на археологическата карта на Бургаския залив се маркира голям късноантичен комплекс състоящ се от фортификационни, жилищни, стопански и култови структури обхващащи площт от близо 100 дка.
Разкопките ще продължат планово и през следващите години. /БГНЕС
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.