Сем. Анчови: Без намесата на Цветанов, бандитите, които се гавриха с нас, нямаше да бъдат наказани

На 31-и януари 1998 г. седмина брутални бандити на възраст между 21 и 30 г. нахлуват в дома на Веско и Марина Анчови в Чепинци, за да ги ограбят. Семейството е подложено на нечовешки гаври. Анчов е заключен в мазето си, прободен е 6 пъти с нож, ритан е в главата, в черепа му е разбит буркан с компот.

Делото срещу нападателите им се точи 18 г. В Софийския градски съд съдия Мирослава Тодорова провежда 19 заседания, като на 12 от тях ход на делото не е даден. Следват още 20 заседания, на 12 от тях ход на делото не е даден. Едва през април 2016 г. на по 10 г. затвор са осъдени шестима от нападателите - Димчо Димов-Полицая, Борис Маринов, Петър Стоянов-Президента, Цветко Ненов, Димитър Николов-Бомбата, Божидар Методиев-Лудия. Седмият - Ивайло Рангелов-Джинката, е убит. В затвора са само Димчо Полицая, Борис Маринов и Цветко Ненов. 

Семейството се занимава с международен транспорт и внася автомобили. Пред "24 часа" днес съпругата Марина Анчова споделя, че след нападението целият им живот се е объркал, а бизнесът е със затихващи функции. "Нямам обяснение. Ако не е жалко, е смешно. Продължавам да вярвам, че ако г-н Цветан Цветанов не беше дал гласност, нямаше да осъдят нападателите ни. От съда просто не искаха да ги осъдят", заявиха Анчови.

Те са се свързали с бившия вътрешен министър по това време съвсем случайно. "Една неделна вечер гледахме някакво предаване по телевизията, в което Цветан Цветанов говореше за пострадалите от правосъдието. Той беше вътрешен министър. Доста се двоумихме, но написах един имейл, че и ние сме потърпевши. Не очаквах отговор, но още на следващия ден от кабинета му се свързаха с нас. Тогава се срещнахме и му разказахме. Човекът беше потресен, просто втрещен от чутото. Преди това бяхме писали до къде ли не - Висш съдебен съвет, Инспекторат, Министерство на правосъдието, до всички инстанции, за които се сещате. Отвсякъде ни отговаряха: Работи се по въпроса. Или: Не е от нашата компетентност. Куриозът беше, когато през 2014 г. писахме за пореден път до Висшия съдебен съвет. Проверявахме за отговор поне 5-6 пъти. Обясняваха ни да чакаме. Подадохме втора жалба и два месеца след като беше излязла присъдата на ВКС на 16 април 2016 г., получихме отговор, че има присъда. Щях да падна. Смешно е. Как да вярваш в системата? Няма как", сподели пострадалото семейство. 

"В самото начало Христо Върбанов-Ицо Папата, който е тартор на групата, е разпитван два пъти. Един път казва, че е бил във Франция, друг път - в Сърбия. Помолих военния съд да направи справка на външната ни граница, за да се види дали е бил в чужбина. Никой не пожела. Съдията ми отвръща: Господине, не съм чел делото. Подиграва се със съдбата ни", допълни Веско Анчов.