Сердикийският епископ: Помним убитите без съд и присъда! Помним жертвите на т.нар. „Народен съд“

 Негово Преосвещенство Сердикийски епископ 
Борис Михаил произнесе забележително слово на
 9 септември 2026 година – пред параклиса на всички български мъченици и мемориала на жертвите на комунизма в София.

Ето го:

В ИМЕТО НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ!

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес заставаме със смирени глави и свещ в ръка пред паметта на едни от най-страдалческите чеда на България.

Днес, 9 септември, осемдесет и две години ни делят от онзи ден, който постави началото на дълги десетилетия на страх, преследване, беззаконие и страдание.

Но ние не сме дошли тук, за да възкресяваме омразата.
Дошли сме да възкресяваме паметта.
Защото човек може да бъде убит, но паметта за него не може да бъде убита.

Може да бъде разрушен домът му, но не може да бъде разрушена молитвата на неговото дете.

Може да бъде заличено името му от книгите, но то остава записано пред Бога — там, където няма нито забрава, нито неправда.

Пред този храм, посветен на „Всички български мъченици – жертви на комунистическия терор“, и пред мемориала, който пази имената на хиляди наши сънародници, днес ние свеждаме глави.

Тук говори камъкът.
Тук говорят имената.
Тук говори мълчанието.

И това мълчание е по-силно от всяка политическа реч.

Помним убитите без съд и присъда.

Помним жертвите на т.нар. „Народен съд“.
Помним онези, които бяха отведени в затворите и лагерите.

Помним изселените от родните им домове.

Помним хората, които бяха преследвани заради своите убеждения, вяра, произход или свободно слово.

Помним и онези, които останаха живи, но до края на живота си носеха в душите си раните на преживяното.

А зад всяка цифра стои човек.
Зад всяко име стои лице.
Зад всяка жертва стои семейство.

И зад всяка човешка трагедия стои една майка, която е чакала своя син.

Един баща, който е питал къде е детето му.
Една съпруга, която е останала сама.
Едно дете, което е пораснало без своя баща.

Това е истинското лице на репресията.
Не цифри.
Не статистика.
А човешка болка.
И когато днес палим свещ за тях, ние не я палим само за мъртвите. 
Палим я и за живите.
За да не забравяме какво се случва, когато човекът бъде поставен над Бога, когато властта бъде поставена над съвестта и когато страхът бъде поставен над истината.

Църквата ни учи:

„Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.“
Затова и днес ние не призоваваме към мъст.
Не искаме омраза.
Не искаме ново разделение.
Искаме истина, памет и покаяние.
Прошката не означава забрава.
Прошката не означава да наречем злото добро.
Прошката означава да не позволим на злото да продължи да живее в нашите сърца.
А паметта е нашият дълг към тези, които вече не могат да говорят.
Нека ние говорим за тях.
Нека децата ни знаят имената им.
Нека внуците ни знаят тяхната история.
Нека този храм бъде място не на омраза, а на молитва.
Не на отмъщение, а на памет.
Не на разделение, а на осъзнаване.
И когато след години нашите деца застават пред тези имена, нека попитат:
„Защо се е случило това?“
А ние да им отговорим:
Защото свободата трябва да се пази.
Защото човешкото достойнство трябва да се защитава.
Защото никоя власт не е вечна.
И защото без Бога и без съвестта човек лесно може да превърне държавата в оръжие срещу човека.
Възлюбени братя и сестри,
Днес нека сведем глави.
Нека запалим свещ.
Нека помълчим.

И нека отправим молитва:
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
упокой душите на всички невинно погубени и пострадали чеда на българския народ.
Приеми в Твоето Небесно царство онези, които бяха лишени от земния си живот.
Утеши онези, които останаха без своите близки.
Изцели раните на поколенията.

Прости на виновните, ако са се покаяли.
А на нас, живите, дай мъдрост никога да не допускаме отново омразата, насилието и беззаконието да владеят човешките сърца.

Дай ни сили да пазим истината.
Дай ни смелост да помним.
Дай ни милост да прощаваме.
И ни дарувай мир — мир в домовете ни, мир в душите ни и мир в нашето Отечество.
Вечна и блажена памет на всички невинно пострадали!
Бог да упокои душите им!
Мир на праха им и светлина на паметта им!
И нека от това свято място прозвучи не вик за мъст, а молитва:

Господи, пази България!
Пази народа ни от омраза и разделение.
Пази децата ни от забрава.
И ни научи да обичаме истината, свободата и ближния си.
Амин.