Американците санкции срещу "Северен поток-2" имат различни аспекти, които трябва да бъдат оценявани различно. Единият от тях е подходът на Вашингтон: по принципни съображения Германия и ЕС трябва да се бранят срещу подобна намеса в техните суверенни решения. Със съюзници не се постъпва по този начин. Санкциите са още един удар по европейско-американските отношения. Те задълбочават пукнатините в трансатлантическите отношения – при това във време, когато западните съюзници имат нужда да са единни предвид на глобалните предизвикателства.

Политически проект на Кремъл

В случая обаче САЩ имат право. "Северен поток-2" е политически проект на руското ръководство, който вреди на европейската сигурност. Изграждането на газопровода подкопава успешните усилия, които ЕС предприе след като в руско-украинския газов спор в края на 2005/2006 година Кремъл демонстрира как използва енергийните си ресурси като политическо оръжие. Газопроводът по дъното на Балтийско море отслабва позицията на Украйна спрямо Русия. За Киев въпросът не опира само до приходите от транзита на газ - става дума и за това, че икономическата зависимост на Русия от този газопровод е един вид гаранция за сигурността на Украйна. След срещата на върха на Нормандската четворка в началото на седмицата руският президент Владимир Путин даде ясно да се разбере, че няма интерес от политическо решение на конфликта, което да е приемливо за Украйна.

Тях трябваше да чуе Берлин

От второстепенно значение за оценката на руския проект е дали със санкциите срещу "Северен поток-2" САЩ искат да подобрят шансовете си да продават на Европа американски втечнен газ, както твърдят редица наблюдатели. Европейската комисия и източноевропейските страни от ЕС, чиито интереси, свързани със сигурността, този проект застрашава, от години изразяват несъгласието си с него. И Берлин трябваше да послуша тях, а не германските мениджъри, които Путин награждава с ордени за приятелство. 

Дойче Веле, Райнхард Везер (ФАЦ)