Възможно ли е приемането на промените в една конституция да се превърне в процес, който да продължи повече от едно поколение?

Македония е на прага на едно от най-важните събития в модерната си история - заедно с Албания да започнат своята интеграция в Европейския съюз и генерирането на ново забавяне, отлагане и търсене на несъществуващи врагове, там където ги няма, е най-малкото в ущърб на самата млада Република Северна Македония.

НА ПРАГА НА ЕС

Македония измина дълъг път към ЕС. Той започна с отнелия десетилетия спор с Гърция за името “Македония”.

Истинският пробив и премахването на международната изолация стана благодарение на Договора за приятелство и добросъседство, който бе подписан от Бойко Борисов и Зоран Заев на 1-ви август 2017г. Ефектът от него бе поразяващ.

Гърция първа осъзна дълбоката промяна. На брега на Преспанското езеро, на 17 юли 2018 г. Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха споразумение за смяната на името от “Република Македония” на “Република Северна Македония”. Тогава гръцкият министър-председател Алексис Ципрас каза: ”Днес, в Преспа, започваме да пишем нова щастлива песен. Договорът е патриотичен!”, и призова гражданите на двете страни да го приемат без предразсъдъци.

С активната роля на София, РСМ много бързо стана член на НАТО. Това членство очевидно за чуждите сили бе сметнато като достатъчно да накарат властите в Скопие да започнат да саботират изпълнението на Договора с България.

Следващите седмици са решаващи за бъдещето на РСМ, които може да се окажат наистина повратен момент за Република Северна Македония, която да излезе от процеса с гордо вдигната глава и заедно с Албания да отвори преговорните действия за влизането в европейското семейство или, заради чужди геополитически интереси, да остане в изолация.

18 август 2023, ще бъде историческа дата за Република Северна Македония, която бележи изключително важен момент за страната. На 18.08.2023 - предложението с конституционни промени, което е условието за отварянето на преговорите за ЕС, влиза в македонския парламент.

Както заяви премиерът на РСМ Димитър Ковачевски: “Ако досега ветото на Северна Македония за евроатлантическата интеграция идваше отвън, днес за първи път ветото може да дойде отвътре. От политическите партии, които уж казват, че са за интеграция, ноо исторически са доказали, че се против.”

Но този път, няма време за политиканстване и политически ежби и крамоли, защото до втората Междуправителствена конференция на ЕС, остават по-малко от 2 месеца. Именно на нея ще се решава влиза ли Македония в преговорите, заедно с Албания, или - не!

За да стане това на 18 август Събранието (парламентът) на РСМ трябва първо да гласува дневния ред с една точка - “Предложение за пристъпване към изменението на конституцията на Република Северна Македония”, за което са необходими 61 гласа.

След това започва обсъждане по предложението. Както е посочено в член 196, параграф 1 от Правилника, по предложението за пристъпване към изменението на конституцията се извършва обсъждане на сесията на общото събрание, което може да продължи най-много десет работни дни.

Интервенциите в конституцията се отнасят до добавянето на части от народи в преамбюла и членове 49 и 78 от конституцията, когато се посочва броят на народите в държавата.

Във формулировката: „Гражданите на Република Северна Македония, македонският народ, част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошнашкия народ и други“ се поставя запетая след думата бошняшки народ и се добавят: “българския народ, хърватския народ, черногорския народ, словенския народ, еврейския народ и египетския народ”.

Ако българите не са приети в Конституцията, Македония отпада и преговорите ще бъдат отворени само с Албания.

БГНЕС припомня, че в момент, в който всички бяха забравили за това, България сложи във фокуса на председателството си в ЕС интеграцията на Западните Балкани - това беше подкрепа от нашата страна за влизането на РСМ в ЕС.

Редно е да е припомним освен това накратко някои знакови събития, които определят важността на това какво ще реши Северна Македония на 18 август.

СПОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ С РСМ

В какво се заключава той? Първо, несправедливият подход на РСМ към България, при все че България беше първата страна, признала независимостта на Македония. Благодарение на София, Македония бе призната от ключови държави в света като Турция, Русия и САЩ. България спаси Македония по време на гръцкото ембарго. Властите в София предовратиха плановете на сръбския диктатор Милошевич за нейната подялба. България помогна при спасяването на Македония по време на депортацията на над 300 000 косовари от режима на Милошевич през пролетта на 1999г.

ФРЕНСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

При приемането на "Френското предложение", множество спорове между партиите в Република Северна Македония излязоха не само извън контрол, но и извън общоприетия добър тон в междудържавните и междуинституционални отношения. Покрай споровете, в РСМ националистичната истерия доведе до това, да се нарича председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен "кучка", а френският президент Еманюел Макрон - "фашист".

Вкарването на българите в конституцията е най-важната част от Преговорната рамка и партиите, и парламента в РСМ не бива да забравят това.

От РСМ постоянно твърдят, че националната им идентичност и езика са застрашени. Интересно - от какво, при положение, че добавянето на части от народи в преамбюла и членове 49 и 78 от конституцията включва освен “българския народ” и “хърватският народ, черногорския народ, словенския народ, еврейския народ и египетския народ”?

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА

Дори и след френското предложение, РСМ продължава с "езика на омразата". За съжаление, той не остава само в публичното говорене, но ескалира и се изроди във физическа саморазправа и политически репресии.

Затварянето на българските клубове в РСМ едва ли може да се счете за знак на приятелство. Промяната на закона, за да може да се “узакони” затварянето, определено носи полъха от едно тоталитарно минало, което всички искаме да оставим зад гърба си.

Пребиването и малтретирането на българи - Пендиков, и изгарянето на българския национален флаг на официални празници, са актове на безпрецедентна саморазправа и то на държавно ниво.

Основания да се твърди това дава и следващата проява на “героизъм” от министъра на вътрешните работи на РСМ.

По време на поклонението в чест на годишнина от смъртта на Гоце Делчев тази година официалните власти оставиха контролно пропускателния пункт между България и Северна Македония без ток. Вътрешният министър на РСМ Оливер Спасовски награди полицаите, които са извършили саботажа.

УЛТИМАТУМЪТ КЪМ РСМ

Докато в края на краищата не се стигна до ултиматума на "Ваймарската тройка".

Министърът за Европа на Германия Анна Леерман, държавният секретар по европейските въпроси на Франция Лорънс Бун и Шимон Шинковски вел Сенк, министър по въпросите на ЕС на Полша, известни като "Ваймарската тройка", отправиха ултиматум към РСМ, в който категорично се каза на РСМ: “Променете Конституцията, няма да има по-добър договор”.

"По-добро предложение няма да има. Ако не го приемете, Албания се отделя от вас и с тях започваме преговори" заявиха и европейският посланик в РСМ Дейвид Гиър, както и посланичката на САЩ в РСМ - Анджела Агелер.

Реакции и от българска страна не закъсняха.

“Без да извърши необходимите реформи, РС Македония реално не може да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Включването на българите и други народи в конституцията е част от Френското предложение, което е европейско предложение. Това са условията и двете страни са ги приели, никой не поставя допълнителни условия.”

Това заяви в интервю за БГНЕС Илхан Кючюк, президент на политическа партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) и член на Европейския парламент от групата на „Обнови Европа“.

„Най-важната предпоставка е общественият консенсус, но не по-малко важно е политическото съгласие. Като докладчик на Европейския парламент (ЕП) дадох необходимото политическо време на властите в Скопие, и тук визирам и опозицията включително, да намерят този консенсус да се върви по пътя към ЕС. Без да се промени конституцията, РСМ реално не може да започне да преговаря с ЕС“, категоричен е Кючюк.

Той предупреди, че ако РСМ не направи тези промени в близко бъдеще, ще бъде разделена от Албания, която ще продължи и ще се включи към онези държави, които ще имат ясна пътна карта, докато РСМ ще остане в групата със Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина – страни, които имат тежки двустранни въпроси и които имат да решават въпроси, породени от войните в близкото минало.

“РС Македония трябва да извърши необходимите реформи и да изпълни условията, ако иска да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз”. Това заяви пред БГНЕС депутатът от ГЕРБ Екатерина Захариева, заместник-председател на Комисията по външна политика в 49 НС и бивш министър на външните работи (2017-2021 г.)

Повод за нейния коментар е именно предстоящото гласуване в македонския парламент на включването на българите в Конституцията на РСМ. Това е едно от основните изисквания, залегнало в т.нар. „френско предложение“, което властите в Скопие са приели да изпълнят преди да започнат същински преговори за присъединяване.

Захариева призова македонските ни съседи и приятели да не се страхуват от промените.

„Промяната на Конституцията на РСМ не е нищо страшно. Българите са част от действителността в РСМ и това трябва да се приеме“, подчерта бившият ни първи дипломат.

В същото време тя напомни, че за да се случи всичко това Скопие трябва да изпълни условията на преговорната рамка и да приеме, че българите са част от РСМ.

„Трябва да се прекрати дискриминацията срещу българите, както и зачестилите напоследък случаи на физическо и вербално насилие. И всичко това е добре за РСМ и гражданите на тази страна, за да се чувстват самите те добре в родината си, а не да емигрират“, подчерта Захариева.

ЛИПСА НА КОМУНИКАЦИЯ

Защо властта в РСМ не търси разбирателство с депутатите, за да получи необходимите гласове за промените в конституцията, а се е съсредоточила в спора с ВМРО-ДПМНЕ, чийто лидер откровено защитава не националните, а чужди интереси?

ЕЛЕГИЯ ЗА МАКЕДОНИЯ

Докога Македония ще показва слабост пред т. нар. "дълбока държава", докога ще се блокира сама и докога ще търси извинения и ще се оправдава, че са заплашени нейната идентичност и език, вместо да прегърне европейските ценности и ценностите на ЕС? Докога ще бъде сляпа за това, че в лицето на България винаги е имала приятел и поддръжник, а не враг? Всичко това зависи само и единствено от волята и куража на местните политици. /БГНЕС