Държавното ръководство на Република Северна Македония ще проведе засилени дипломатически дейности през предстоящия период по отношение на съседна България, за да намери решение на последните разногласия, възникнали след публикуването на българския обяснителен Меморандум. Той бе изпратен до страните членки на ЕС Съюз и проблематизира македонския език и македонската нация.

Премиерът Зоран Заев и външният министър Буяр Османи заминават за България, за да се срещнат с българските си колеги Бойко Борисов и Екатерина Захариева, предаде МИА.

Османи отива в София в петък и обяви посещението си вчера, когато беше публикуван докладът на Европейската комисия за напредъка на Северна Македония. На пресконференция той заяви вчера, че първото му двустранно посещение ще бъде в България, което, както подчерта, само по себе си е послание, защото показва, че подобряването, т.е. поддържането на отношенията със съседите, включително България, е от сериозен интерес и приоритет за страната.

„Това посещение е и изпълнението на първия приоритет на моята мандатна мисия като лидер на дипломацията и е активен принос за поддържане и насърчаване на добросъседските отношения“, каза Османи.

Той изрази очакването, че на срещата ще бъдат разгледани всички въпроси, както той каза, в подкрепа на създаването на условия за безпроблемна работа на Съвместната експертна комисия дори по време на ограничителните мерки заради пандемията, както и за премахване на всички пречки пред засиленото политическо, но и икономическо сътрудничество между двете страни.

По отношение на Договора за добросъседство с България, Османи каза, че има задължения както за Северна Македония, така и за България.

„Основното задължение на България е член 2 от споразумението, който предвижда, че Република България ще подкрепя евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония," каза той. От страна на РС Македония задълженията, напомня Османи, които са дефинирани в член 5, параграф 2 от споразумението и всъщност са взаимни задължения, са, че ще бъдат сформирани комисии от историци, които ще разглеждат въз основа на исторически факти различни тълкувания на исторически събития.
„Мога да кажа, че тук, въпреки различното тълкуване на това колко е работила комисията, фактът, че за 20 месеца е имало 9 заседания, в които е постигнат значителен резултат за няколко исторически епохи, не може да бъде пренебрегнат. Но въпросът е каква динамика можем да наложим в ситуацията на пандемията и на други ограничаващи фактори“, каза Османи.

Гоце Делчев ще бъде една от темите за разговор на срещата, която премиерът Заев обяви с българския си колега Борисов и която трябва да бъде реализирана в София в началото на следващия месец.

„Очакваме да имаме среща в периода не по-късно от 10 ноември. Берлинският процес, организиран от нас и България заедно, се очаква да се проведе на 10-11 ноември в София. Очакваме тези дни да получим обратна връзка от България, за да можем да седнем и да обсъдим подготовката за него, както и за отворения въпрос за Гоце Делчев“, каза Заев в края на миналия месец на съвместна пресконференция с новия посланик на ЕС в страната Дейвид Гиър.

Неизменна част от реакциите след публикуването вчера на доклада на ЕК за Северна Македония беше несъгласието с България и възможността това да доведе до отлагане на първата междуправителствена конференция.

Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели, който днес е на посещение в Скопие, заяви вчера, че е казал на македонските държавни служители, че трябва да влязат в директен диалог с България, за да разрешат спора.

"Работим ръка за ръка с българските и македонските власти, миналата седмица приех министъра на външните работи и вицепремиера и ги насърчих да се ангажират със съседа си, защото е от взаимен интерес да се намери решение, което да е приемливо и за двете страни", каза той.

Вархели потвърди, че целта на Европейската комисия, както и на германското председателство, е да се проведе първата междуправителствена конференция, т.е. откриването на първите преговорни глави, до края на тази година.

Македоно-българските отношения бяха засегнати и от вицепремиера, отговарящ за европейските въпроси, Никола Димитров, който вчера заедно с посланика на ЕС Гиър на пресконференция в правителството коментира последния доклад на ЕК.
„Да не забравяме, от двете зелени светлини, едната - за Северна Македония, беше безусловна. Така че няма условие, което трябва да бъде изпълнено, за да започнат преговорите за присъединяване. Ето защо е много важно ЕС да приложи това решение по отношение на първата междуправителствена конференция. Но освен македонските и европейските усилия, нашият съсед, България, също има принос. Мисля, че успехът от продължаването на този процес ще бъде успех и за България като съсед и приятел, който иска да стане още по-голям приятел," каза Димитров.
Вчера се изказа и френският посланик Кристиан Тимоние който в интервю за „Сител“ заяви, че може да се намери решение с България, ако има добра воля и от двете страни.

„Досега разговорите се водеха в приятелски дух, с който беше постигнато споразумението от 2017 г. Трябва да се продължи по този път и ние като дипломати не забелязваме да има нещо, което би могло да бъде невъзможно да се реши, ако се намерят подходящи формулировки, които не биха били непреодолими пречки за никоя от страните, особено по отношение на общественото мнение“, каза напускащият френски посланик.

Източник: БГНЕС