Геополитическата карта на Северна Европа е на път да се промени драстично с най-новата инициатива на норвежкото правителство. Осло обяви мащабен план за модернизация на отбраната, който включва заделянето на внушителните 19 милиарда норвежки крони (около 1,9 милиарда щатски долара) за придобиване на наземна ракетна система с голям обсег. Ключовото изискване е ясно и категорично – поразяване на цели на разстояние от 500 километра. Тази стратегическа стъпка не е просто покупка на въоръжение, а директна заявка за възпиране, която поставя ключови руски военни бази в обсега на норвежката армия.

Парадоксалното в ситуацията е, че дори с бюджет от близо 2 милиарда долара, задачата на Норвегия се оказва изключително сложна. Пазарът на наземни ракетни системи с подобен обсег е силно ограничен, а наличните опции са или политически обвързани, или все още в процес на разработка. Както отбелязва специализираното издание Defense Express, Норвегия е ярък пример за предизвикателствата пред европейските държави, които се опитват бързо да възстановят способностите си за далечен удар. Изискването е специфично за сухопътните войски, а не за военновъздушните или военноморските сили, което допълнително стеснява кръга на възможностите.

В момента Осло вече провежда конкурс за придобиване на далекобойна артилерия. Първоначално надпреварата включваше израелската система PULS, която трябваше да се сглобява от KNDS в Германия, южнокорейската K239 Chunmoo и американската HIMARS. Последните доклади обаче сочат, че надпреварата се е свила основно до предложенията на САЩ и Южна Корея. Тук възниква техническият проблем – южнокорейската система K239 Chunmoo официално не предлага ракети с обсег от 500 км. Наличните варианти, като KTSSM, покриват дистанции между 180 и 290 км, което не отговаря на амбициозните нови изисквания на Норвегия.

От друга страна, американската система HIMARS изглежда като логичния фаворит заради новата ракета Precision Strike Missile (PrSM), чиято базова версия е проектирана именно за удари на 500 км. Ситуацията обаче се усложнява от бюрократични и политически фактори. Одобрената през лятото на 2024 г. сделка за продажба на 16 установки HIMARS на Норвегия включваше само стандартните GMLRS боеприпаси и ракети ATACMS с обсег до 300 км. Въпреки неофициалните данни за силен интерес към PrSM от страна на Осло, към момента единственият чуждестранен партньор в програмата за тази ракета е Австралия.

Освен техническите характеристики, в уравнението влиза и геополитическият риск. Закупуването на американско оръжие в Европа вече се възприема през нова призма, като се отчитат потенциалните промени в политиката на Вашингтон. Това кара европейските столици, включително Осло, да бъдат по-предпазливи относно безусловната надеждност на доставките от САЩ. Алтернативата би била европейско или местно производство, но тук възможностите са още по-ограничени. Норвежкият гигант Kongsberg разполага с отличната ракета Naval Strike Missile (NSM), но нейният обсег от около 250 км е недостатъчен за поставените цели. Следващото поколение ракети 3SM Tyrfing се очаква едва след 2035 г., което е твърде далечен хоризонт за настоящите нужди на сигурността.

Изискването за 500-километров обсег не е случайно число, а прецизно изчислена стратегическа необходимост. С подобно въоръжение норвежката армия би могла да държи под прицел критичната инфраструктура на Русия в региона. Това включва Мурманск – основното пристанище и база на Северния флот в Арктика, както и ключови военноморски съоръжения и авиобази. Особено знакова е авиобазата „Оленя“, откъдето руските стратегически бомбардировачи често излитат за мисии. Възможността тези обекти да бъдат поразени директно от норвежка територия променя баланса на силите в Арктика.

Ако Норвегия искаше да достигне още по-дълбоко, до Санкт Петербург или Архангелск, биха ѝ били нужни ракети с обсег от 1000 км. Такива системи обаче на практика липсват на международния пазар за експорт. Надеждите за общоевропейски решения, като френския проект LCM или програмата ELSA, започват да избледняват, отстъпвайки място на фрагментирани национални проекти. Така Осло се оказва в ситуация, в която парите са налични, волята е налице, но технологичният избор е силно ограничен между американската политическа несигурност и липсата на готова европейска алтернатива.

Решението на Норвегия бележи фундаментална промяна в отбранителната доктрина на скандинавските страни. От чисто отбранителна позиция, Осло преминава към стратегия на активно възпиране чрез заплаха за нанасяне на удари дълбоко в тила на противника. Това е директен отговор на милитаризацията на Арктика от страна на Русия. Фактът, че една държава с размерите на Норвегия е готова да инвестира близо 2 милиарда долара само за един тип въоръжение, показва колко сериозно се възприема заплахата на Северния фланг на НАТО. Това също така е сигнал за спешната нужда от възраждане на европейската военна индустрия в сегмента на далекобойните ракети, където зависимостта от САЩ остава критична уязвимост.