Кремълският автократ залага на шантажа

Константин Егерт, Дойче веле

Стотици хиляди тонове ориз плюс ракетни и космически технологии срещу войници - тази сделка на Кремъл с Пхенян няма да помогне много на Русия. Но на Путин тя му е нужна, за да изнудва САЩ и съюзниците им в Азия. Не си мислете обаче, че това е някакъв особено умен стратегически ход. Кремъл просто се е възползвал от възможността да си осигури някакво подкрепление за известно време - при това сравнително евтино. Това е цялото обяснение.

Никога в живота си те не са виждали интернет. И сега, озовавайки се в Русия, севернокорейските войници буквално са залепени за екраните, за да гледат онлайн… порно.

Това написа водещият международен коментатор на "Файненшъл таймс" Гидеон Рахман, позовавайки се на свои източници. И ако е вярна тази история, тя се превръща в перфектна илюстрация на парадоксите и проблемите около сделката на Владимир Путин с Ким Чен Ун.

Ориз и технологии за Ким

От това, което знаем за нея, става дума за размяна: стотици хиляди тонове ориз плюс ракетни и космически технологии срещу войници. Няма съмнение, че севернокорейският диктатор наистина се нуждае и от ориз - за изхранване на населението, свикнало на оскъдни дажби, но и от технологии - за усъвършенстване на севернокорейските балистични ракети.

По-трудно е да си отговорим на въпроса какво ще спечели Кремъл от тази договорка в дългосрочен план. Авторът на тези редове е далеч от това да осмива армията на КНДР като "изостанала". Бил съм в Южна Корея. Там заплахата от страна на Севера се приема много сериозно. За южнокорейските политици и военни небостъргачите на Сеул, рухващи под ударите на севернокорейската артилерия, не са някаква киноутопия, а един от възможните сценарии на бъдещето, който не бива да се допуска.

Ще променят ли военните от КНДР ситуацията на фронта?

От гледна точка на Украйна е интересен въпросът дали 10 или 20 хиляди севернокорейски войници, които предстои да влязат или вече са влезли в битка с украинските въоръжени сили, могат да променят из основи ситуацията на фронта. Да не забравяме, че тяхното взаимодействие с руските военни няма да е никак лесно, като тук непознаването на интернет е само един от проблемите. На руските командири няма да им е лесно да поставят на чужденците бойни задачи, а те да докладват чрез преводачи. Рискът от недоразумения и грешки е твърде голям.

Освен това Корейската народна армия (в комунистическите диктатури всичко винаги е "народно" и "демократично") използва руски, китайски и севернокорейски оръжия. Нейните офицери се обучават в руски и китайски военни училища, но много елементи от управлението и плановата дейност в армията се различават от това, което е прието в руските въоръжени сили.

И накрая, макар интензивността на бойните действия днес да не е както в случая с Мариупол или Волчанск, числеността на севернокорейския контингент очевидно не е достатъчна, за да промени коренно ситуацията в полза на Русия. Ще направя едно предположение: след като опознаят интернет, и след като са далеч от диктатурата, изкушението за севернокорейците бързо да се предадат ще бъде много голямо. Сигурен съм, че Киев ще намери, ако вече не го е направил, достатъчно филолози за пропаганда на корейски.

Разбира се, семействата на войниците, които остават заложници на династията Ким у дома, са обстоятелство срещу това да се предадат бързо на украинците. Но това по принцип се отразява зле на морала и решимостта им да се бият. Няма съмнение, че севернокорейците ще бъдат хвърлени в най-опасните части на фронта. Така че повечето от тях няма да се върнат у дома живи. Но Ким това не го вълнува – него изобщо не го е грижа за живота на собствените му граждани.

Путин залага на шантажа

Засега изглежда, че ползата за Путин от севернокорейските войници е малка. Тогава за какво са му те? Не си мислете обаче, че това е някакъв особено умен стратегически ход. Кремъл просто се е възползвал от възможността да си осигури някакво подкрепление за известно време - при това сравнително евтино. Това е цялото обяснение.

Според мен въпросът даже не опира до това каква помощ ще представляват севернокорейските войници. Руският режим търси инструменти за изнудване на Запада и смята сътрудничеството си с диктатора от Пхенян за точно такъв инструмент. Това е явна заплаха за Америка и нейните азиатски съюзници - Южна Корея и Япония. Сякаш сега Москва им казва: "Съюзихме се с един от най-подлите и непредсказуеми режими в света. Треперете, защото ще дадем на Ким ракетни технологии, за да го накараме още по-активно да заплашва Сеул и Токио с ядрен удар. Обадете ни се веднага и ни убедете да оставим Азия на мира - в замяна на отстъпки по отношение на Украйна, разбира се".

Не съм сигурен, че това ще сработи с администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Тръмп се смята за експерт в преговорите с Пхенян, а Путин явно е излишен в случая – той не присъства в плановете на Тръмп по отношение на Корея.

Не е ясно и дали Си Дзинпин е дал съгласието си на Ким Чен Ун за сделката с Москва. Пекин е основният спонсор и покровител на Ким. Ако го е направил, тогава Китай е поел по пътя на умишлената дестабилизация на Източна Азия. А това ще провокира отговор от страна на САЩ, техните съюзници в Сеул и Токио, както и от Индия.

Ако Ким се е споразумял с Путин зад гърба на китайците, това ще бъде първото и последно подобно споразумение: режимът в Пекин не разрешава на васалите си да действат самостоятелно. Но това вероятно ще бъде еднократна сделка, поне засега нещата изглеждат така.

Китайското ръководство не желае Русия да бъде победена, но това не означава, че то иска да изглежда в очите на света като военен съюзник на Кремъл. А точно това ще се случи, ако Ким започне редовно да изпраща на Путин войници, които да се бият в Украйна.