Нормативната уредба обаче засяга само новите сгради, посочи Иванов. А старите сгради са изцяло отговорност на собствениците.

На по-старите сгради е поставян гръмоотвод по време на строежа. При първия ремонт на покрива обаче, в повечето случаи гръмоотводът се премахвал.

Иванов допълни, че новите сгради имат гръмоотводи, които са съпроводени с необходимите документации. Той изтъкна, че трябва да се създаде контролен орган, който да следи дали сградите имат ефективни мълниезащитни съоръжения.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството обаче отказало, съобщи експертът.

Според него преди около 6 години е било направено обследване на съоръженията в общинските сгради в София. „Сблъскахме се с куриозна безотговорност", допълни инженерът.

Оказало се, че 25% от сградите били ремонтирани и възстановени, но гръмоотводните съоръжения били амортизирани и не работели. Тогава били направени и предложени на общинската управа проекти за ремонт на около 120 сгради в столицата. „Когато започва ремонт, се възлага общата поръчка. Когато стане въпрос за пари, всеки иска да спести и не се обръща внимание на гръмоотводните инсталации", обясни Иванов.

По думите на Иванов се среща и тенденцията фирмите, които правят гръмоотводите, да не са достатъчно компетентни. Според него хората, монтиращи гръмоотводи, трябва да са специалисти, защото съоръжението винаги трябва да бъде добре проектирано, за да бъде ефективно.

Иванов посочи и че гръмоотводът на един блок не би трябвало да струва повече от 2 000 лв.
Експертът по мълниезащита информира също, че през последните години гръмотевичната активност се е увеличила от 3 до 6 пъти.