Шахматната партия на Ердоган

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган проведе първата си среща лице в лице с президента на САЩ Джо Байдън. Фактът, че срещата, която трябваше да отнеме 45 минути, продължи 1,5 часа, показа ширината на темите, които двамата президенти е трябвало да обсъдят, пише турското англоезично издание Daily Sabah, цитирано от "Фокус".

Байдън пристигна в Обединеното кралство за срещата на Г-7 непосредствено преди срещата на върха на НАТО. За разлика от ерата на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, декларацията на Г-7 включваше коментари срещу нарастващата сила на Китай.

Освен това онези, които проследиха пресконференцията на Байдън след срещата на Г-7, ясно видяха, че основната точка в дневния ред на американския президент е да привлече Европа на своя страна срещу влиянието на Китай.

Да, неизбежно е отношенията с Русия, които се подобриха през периода на Тръмп, да бъдат отново обтегнати. Вижда се обаче, че това е по-риторично, отколкото при Китай.

Проектът на Байдън „Изграждане на по-добър свят“ на стойност 7 милиарда долара, който е предложен като алтернатива на китайската инициатива „Пояс и път“, и фактът, че Италия - първата страна от Г-7, която участва в китайската инициатива от 2019 г. - реши да се оттегли от проекта преди седмица, са неща, които не могат да се разглеждат отделно едно от друго.

Ердоган обаче е майстор на шаха. Затова преди срещата с Байдън, който се опитва да увеличи американското влияние чрез икономическо развитие, той заяви на летището, че Турция и Китай са „приключили процеса на споразумение“ за търговия в местни валути между двете страни.

Необходимо е също така да се разгледат адресите, които Ердоган посочи преди и след срещата на върха на НАТО.

Има две важни неща, които турската външна политика направи на международната сцена през последната година.

Първо, Турция стабилизира Либия въпреки линията Русия-САЩ-Франция, заяви присъствието си в Синята родина (Средиземно и Егейско море) и консолидира влиянието си в Африка.

Второто несъмнено е краят на 30-годишната окупация на Карабах с подкрепата на Турция. И двете станаха факт, въпреки гиганти на НАТО - като САЩ и Франция.

От тази гледна точка е необходимо да се разберат двете политически послания, изпратени от Ердоган. Ден преди срещата на върха на НАТО той изпрати делегацията на държавата на най-високо ниво в областта на сигурността и дипломацията в Либия. Щом се върна от срещата на върха на НАТО, той дойде в Азербайджан и посети Шуша, един от историческите градове, освободени от Армения.

В допълнение към всичко това, Ердоган продължи да използва реторика и да демонстрира отношение, което насочва вниманието към значението на НАТО както за Турция, така и за световния мир. Както втората по големина армия на НАТО, така и единственият член с мнозинство от мюсюлмани, лидерът на турската политика следва деликатно изтъкан модел.