Няма защо някой да се сърди на програмата по история за Х-ти клас, нека се сърди на миналото. Това казва в интервю за „24 часа“ директорът на Института за исторически изследвания при БАН доц. Даниел Вачков.

Според него неоснователни са критиките, че програмата не е балансирана, че се иделогизира. „Програмата е балансирана. Тя успява да поднесе една дълга история, която учениците трябва да изучават по добре подреден начин, като се има предвид, че е от Античността до XXI в. От друга страна, програмата трябва да отговори и на нормалните в съвременните общества тенденции - по-близката история да се изучава в по-голяма степен, защото тя е най-близко до актуалните проблеми и поуките от нея са най-преки. Имаше и доста основателни критики, че последните периоди на българската история не се изучават достатъчно добре. Програмата дава добра възможност тези дефицити да се преодолеят. Основните критики дойдоха главно от темите, отнасящи се за периода на комунизма. Но не споделям критиките, че програмата не е балансирана“ посочи историкът.

По думите на доц. Вачков по-важният проблем е чисто морален за балансирането на представянето на този период. 

„От една страна, всички са съгласни, че става дума за тоталитарен режим, който се характеризира основно с политическо насилие. Хора се пращат в лагери. Преследвани са за политическите им идеи. При опит да напуснат страната без разрешение са вкарвани в затвора или буквално убивани на границата, т.е. тотална несвобода. Това едва ли някой оспорва като характеристика на режима. Същевременно ни се казва: добре, нека се посочат и добрите страни. Искам да попитам какво послание да дадем към децата. Това е учебник, не е наука. Какво да им кажем: това е насилие, но то все пак има и добри страни. Да кажем, че насилието е приемливо, така ли? Че може да бъде оправдано? Историята си е присвоила правото въз основа на много претегляния на доброто и на лошото да дава категорични оценки за някои режими. Когато говорим за тоталитарните режими, навсякъде по света в модерното образование, където се възпитава ненасилие, категорично са осъдени. Историците трябва да помислят и решат кои страни може да определим като трайни успехи. Но това е научен дебат.

Не мога да разбера атаките, изненадан съм, че партия, която иска да се определя като модерна и демократична, тръгва да спори по оценките на тоталитарен режим. Ако погледнем социалдемократическото движение в световен план, то много сериозно осъжда тоталитаризма. Той компрометира социалистическите идеи със своята насилническа практика…Няма защо някой да се сърди на програмата, по-скоро трябва да се сърди на миналото, ако изобщо това е възможно" коментира доц. Вачков, визирайки позицията и атаките на БСП.

Историкът не приема аргументът на социалистите, че у нас е имало фашизъм и всички произтичещи от това негативни обстоятелства в близкото ни минало.

„Категорично за всички учени е, че в България фашистка система не се установява. Нямаме основния елемент - фашистка партия, която да се слее с държавата. Особено през 1941 г., когато повече или по-малко принудително ставаме съюзници на Германия, приема външни фасадни белези на националсоциализъм, но същността на режима никой учен не може да определи като фашистки. В България има фашистки или фашизоидни организации, но те не са на власт, даже някои от тях са сериозно маргинализирани. Съгласен съм, че се приема закон за защита на нацията, който е антисемитски. Има белези, които говорят за приемане на фашистка идеология, но не може да говорим за тоталитарна фашистка система. Никога в България тя не се установява“, категоричен бе доц. Вачков.