Николай Ненчев

Толкова ли е трудно да се предвидят резултатите от предстоящите избори за НС и възможните следизборни коалиции? Според мен – не.

Очевидно е, че проруската и антиевропейска коалиция около Румен  Радев ще спечели следващите избори, но няма да разполага с необходимото мнозинство, за да състави самостоятелно управление. Отново ще бъдем изправени пред необходимостта да се търси трудно постижимо коалиционно управление. Но възможно ли е то?

Да – съществуват няколко сценария:

1. Радев да потърси мнозинство на ръба с идеологически близки партньори като „Възраждане“ и БСП, ако те влязат в НС. Това е възможен, но силно нестабилен сценарий. Подобно управление би имало кратък живот – вероятно само няколко месеца – и би довело до сериозни репутационни щети, с риск от политическо изчезване както за проекта на Радев, така и за партньорите му.

2. Противно на мнението на някои анализатори, не очаквам следизборна коалиция между проекта на Радев и ГЕРБ-СДС. В подобен „чист“ коалиционен формат и двете страни биха понесли сериозни щети. Това би било и най-благоприятният сценарий за ПП-ДБ, които вероятно ще се възползват максимално – включително чрез обществен натиск – за предизвикване на нова политическа криза и предсрочни избори, възможно заедно с президентските. Малко вероятно е ГЕРБ да поемат подобен риск, особено предвид значението на предстоящите президентски избори.

3. Възможна ли е коалиция между формацията на Радев и ПП-ДБ? Категорично не. Първо, общият им брой гласове вероятно няма да е достатъчен за съставяне на правителство. Второ, подобна коалиция би довела до вътрешно разцепление и вероятен край на обединението ПП-ДБ. Всеки допълнителен партньор също би представлявал сериозен риск за тях.

4. Правителство на малцинството, предложено от Радев? Малко вероятно, но не и невъзможно. Аргументите „за“ могат да включват избягване на нова политическа криза, необходимост от усвояване на средства от ЕС, влошената среда за сигурност, приемането на бюджет и мн. др. При такива условия ГЕРБ, а защо не и ДПС, биха могли да окажат подкрепа на едно примерно „експертно“ правителство, запазвайки възможност за контрол върху решенията на НС и кабинета. Подобен модел вече е прилаган. Този сценарий обаче също отваря пространство за засилване на влиянието на ПП-ДБ, което едва ли е в интерес на Радев, Борисов и Пеевски.

5. Изключвам възможността ГЕРБ-СДС като втора политическа сила да съставят правителство под каквато и да е форма.

6. Трета политическа сила в НС, посочена от президента (вкл. с ролята на И. Йотова), би могла да получи шанс да състави временно правителство с ясно ограничен мандат – по-скоро "експертен кабинет". Това ще зависи от състава на парламента и от това кои партии ще влязат в него, включително дали БСП ще бъде сред тях. Значение ще има и въпросът дали Р. Радев ще подкрепи кандидатура на И. Йотова за президент, или ще се стигне до сериозен конфликт с БСП. Този сценарий остава възможен и относително реалистичен, макар и не особено благоприятен за страната.

Предстоят интересни времена

След изборите Радев ще загуби значителна част от политическото си влияние. Това може да доведе до сериозен институционален и политически натиск, включително търсене на отговорност за взети решения. При подобно развитие слабостите в политическата му линия биха станали по-видими, а парламентарната му подкрепа – нестабилна. Липсата на компетентност и елементарни политически познания от негова страна няма да могат повече да останат скрити и ще станат достояние на обществото. Парламентарната му група ще се разпадне и ще даде основание да мислим и върху точки 7, 8 и повече дори!