По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува. Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.

Като най-характерни прояви на антисъветизъм сред интелигенцията Шесто отбелязва „отправяне на хули и клевети против съветската действителност и реалния социализъм”, както и „злепоставяне, че в СССР няма истинска демокрация и условия за творческа изява на личността”.

На следващо място са „клеветнически твърдения” срещу Съветския съюз за събитията в Полша, Афганистан и Кампучия и омаловажаване на съветската наука и техника.

Статистиката на Шесто управление на ДС ясно показва, че антисъветски прояви са засечени сред българските младежи, студенти и преподаватели.

Значителен брой антисъветски прояви са имали и определените от комунистическия режим „контрареволюционни елементи” – това са представители на бившата земеделска опозиция, царски офицери, легионери, полицаи, потомци на т. нар. бивши хора и др.

Значителен брой също така е регистриран на анонимните материали, които хората са разпространявали с антисъветско съдържание.

Шесто обяснява антисъветизма с влиянието на „вражеските” радиостанции и усложнената международна обстановка.

Представената статистика за възрастта на хората с антисъветски прояви обхваща всички възрастови групи – от младежите до пенсионерите.

Шесто на ДС посочва, че най-изявените хора с антисъветски прояви предава на следствие и съд.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – политическа полиция”, издание на Комисията по досиетата, 2011 г.