Ще доведе ли "тихата дипломация" до мир в Украйна и на каква цена

Украйна и Русия водят поверителни преговори за обсъждане на възможни отстъпки. Това пише Алис Бота, редактор на политическия отдел на германското издание Die Zeit, предава "Фокус".

Според нея сред темите на разговорите са взаимно въздържане от атаки срещу енергийната инфраструктура, размяна на пленници, връщане на незаконно изведени украински деца и зърнената сделка. Както се посочва в материала, преговори са проведени в Копенхаген, Киев, Малта, Давос, както и в Джеда в Саудитска Арабия, където са присъствали дори представители на Китай.

Някои от тези преговори са били неуспешни. Черноморското споразумение изтече след малко повече от година. В същото време преговорите, инициирани от Катар за защита на инфраструктурата, влязоха в задънена улица, когато започна операцията на ВСУ в Курска област, пише Бота.

Други дипломатически усилия бяха по-успешни и двете страни се възползваха от тях. Никой не знае за повечето от тези преговори, именно защото непубличната дипломация е най-успешна.

Непубличната дипломация или така наречената "втора пътека“ е предназначена да изпробва границите на възможното. На какво е готова Украйна? Може ли да се отложи въпросът за бъдещето на Кримския полуостров? В какви области Русия ще се съгласи да направи отстъпки? Такива въпроси се обсъждат непублично и не на най-високо ниво, твърди редакторът.

"Представете си какво би се случило в Украйна, ако внезапно се появят слухове, че президентът Зеленски е готов да отстъпи територия, но когато украински и руски официални лица, политически съветници и политолози говорят за това поверително, другата страна знае къде има място за маневриране и къде – не", пише Алис Бота.

Тя отбелязва, че германските официални лица, които призовават за решение на войната чрез дипломация, а не чрез оръжия, са наясно с протичащите процеси. Но когато говорят за мир, те имат предвид капитулацията на Украйна.

"Въпросът вече не е дали преговорите ще се проведат. Въпросът е кога и как. Едно е решаващо: Владимир Путин трябва да е готов за това“, заключава авторът.