Христо Христов, desebg.com

След броени дни президентът Румен Радев ще назначи служебен кабинет – втори през неговия мандат след служебния кабинет с премиер Огнян Герджиков през пролетта на 2017 г.

Тогава ще стане ясно дали Радев новото служебно правителство ще бъде съставено без сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

До момента държавният глава, издигнат през 2016 г. от БСП, не е показал нито веднъж, че това е важно или е приоритет за него. Той назначи сред съветниците си сътрудници на ДС, както и в своя Стратегически съвет.

Неговият първи служебен кабинет през 2017 г. също не мина без агенти на тоталитарните комунистически служби.

Тогава действително сред служебните министри нямаше агенти, но Радев очевидно не бе дал указания на избрания от него служебен премиер Огнян Герджиков да не назначава зам.-министри с агентурно минало (правомощие на министър-председателят е да назначава зам.-министрите).

В резултат на това в служебното правителство се оказаха назначени двама сътрудници на ДС - От тях с досиета са двама души – зам.-министрите на външните работи Бойко Мирчев и Любомир Иванов.

Бойко Мирчев е вербуван от Второ главно управление на ДС като агент под псевдонима „МАТЕЕВ” през 1988 г. Той е разкрит от Комисията по досиетата през 2010 г. при проверката на дипломатите като посланик в Сеул (1991-1996) и в Джакарта (2006-2010).

Любомир Иванов е щатен служител на Първо главно управление на ДС от 1985 г. Неговата принадлежност към ДС също е разкрита в качеството му на посланик в Брюксел в периода 2004-2009 г.

Агентите в изпълнителната власт през прехода

Над 110 са сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ниво зам.-министри, министри и премиери през прехода, разкрити от Комисията по досиетата.

Във всички редовни правителства от 1990 г. насам до 2011 г. са назначавани сътрудници на тоталитарните комунистически служби, включително и в тези на СДС през 1992 и 1997 г. с премиери Филип Димитров и Иван Костов.

Тази практика бе преустановена едва на втората година от първото правителство на ГЕРБ, избрано през 2009 г. През януари 2011 г. двамата сътрудници в Министерския съвет – Божидар Димитров, министър без портфейл и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров – подадоха оставка.

До този ход бе предприет, след като тогавашният премиер Бойко Борисов взе изненадващо решение да се прекрати дотогавашната практика за назначаването на сътрудници на комунистическите служби в българската дипломация.

До това решение се стигна, след като през декември 2010 г. Комисията по досиетата обяви, че близо 200 посланици и генерални консули с досиета са назначавани от различни правителства да представляват България пред света през годините на прехода. Близо 40 от тях бяха действащи посланици към края на 2010 г.

Заради това решение Борисов беше атакуван от БСП с мотива, че в правителството му има сътрудници и Божидар Димитров и Павлин Димитров подадоха оставки.

След това в първия служебен кабинет на президента Росен Плевнелиев с премиер Марин Райков, беше допуснато само едно назначение (Божан Стоянов, зам.-министър) от страна на самия министър-председател.

Последва вторият служебен кабинет на президента Плевнелиев с пример Георги  Близнашки, в който също не беше назначен нито един сътрудник, включително и на ниво зам.-министри.

Избраният през 2014 г. редовен кабинет с премиер Бойко Борисов, подкрепян от ГЕРБ и Реформаторския блок, също беше без сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

В третото правителство на Борисов премиерът също не назначи зам.-министри с досиета (сред министрите единствен агент бе лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, коалиционен партньор на ГЕРБ в кабинета).

Сътрудниците в служебните кабинети при Желю Желев и Петър Стоянов

Интересно е, че и двамата президенти, издигнати от СДС – Желю Желев и Петър Стоянов – са назначавали служебни кабинети, в които присъствието на сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА е осезателно.

Президентът Желю Желев назначи Ренета Инджова за премиер на служебния кабинет (октомври 1994 – януари 1995 г.).

В него сътрудниците на комунистически служби са общо 9 души, сред които 3-ма министри, избрани от самия президент:

Чавдар Червенков – министър на вътрешните работи;
Митко Еленков – министър на промишлеността;
Марко Тодоров – министър на науката и образованието.
Президентът Петър Стоянов назначи за премиер в служебния кабинет (февруари 1997 – май 1997 г.) Стефан Софиянски. Сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в този кабинет са общо 15 души. Сред тях са и 3-ма министри, определени от самия президент:

Стоян Сталев – вицепремиер и министър на външните работи;
Хараламби Анчев – министър на правосъдието;
Георги Стоилов – министър на енергетиката и енергийните ресурси.
До есента на 1997 г., когато е приет първият закон за досиетата, никой не е поставял въпроса на назначенията на сътрудници на комунистическите тоталитарни служби в различните власти.

Недопускането на агенти в президентската администрация

До момента от всички президенти единствено Росен Плевнелиев не е допускал назначаване на сътрудници в администрацията на президентството. Той използва механизма предварителната проверка и не назначи сътрудници на тоталитарните служби в своята администрация.

Използването на възможността за предварителна проверка е удобно средство за спестяване на грешки, тъй като по закон Комисията по досиетата е задължена след започване на работа на всяка нова президентска администрация да извърши задължителна проверка.

Резултатите от нея обаче се огласяват публично и тогава става ясно дали държавният глава се е съобразил с общественото настроение за недопускане на агенти или не.

За разлика от президента Росен Плевнелиев и тримата държавни глави преди него – Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов – са назначавали сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА в своите администрации, като при Първанов те са най-много.