Никола Винокур, Кристофър Пилц, „Политико“

Ето нещо, което европейските умове за сега не проумяват: През ноември 2024 г. Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом.

Това е кошмарен сценарий за европейците, които понесоха основната тежест на антагонизма на бившия президент на САЩ по време на четирите му години на поста и се надяваха никога повече да не им се налага да мислят за него.

Фактът, че неговият наследник Джо Байдън се оказа един от най-приятелски настроените към Европа американски президенти, помогна да се размият лошите чувства от годините на Тръмп, като всичко това изглеждаше като лош сън. Наистина ли Тръмп се заиграваше с идеята да излезе от НАТО? Може би. Наистина ли нарече Европейския съюз "враг", а Брюксел, седалището на институциите на блока, "дупка"? Вероятно. Важното е, че той си отиде.

Но докато Байдън навлиза в последната година от първия си мандат, европейците са принудени да се примирят с факта, че той скоро може да не е на власт и че Тръмп отново може да е начело на САЩ. През уикенда проучване на Ей Би Си показа, че Тръмп води пред действащия президент с близо 10 процентни пункта. Макар това проучване беше критикувано като отклоняващо се, Тръмп постоянно има по-високи резултати от другите републикански кандидати за президент, което предполага, че той вероятно ще вземе номинацията на партията.

Ако той спечели изборите, версията на Тръмп, която Европа ще получи, вероятно ще бъде много по-необуздана и скандална от тази, която познаваме - например не само да намеква пред обкръжението си, че би искал да напусне НАТО, но и действително да го направи, или да следва неотдавнашното си обещание да сключи "мирно споразумение" за Украйна с руския президент Владимир Путин „през главите“ на Украйна и ЕС.

Някои европейски политици биха искали да видят подобни фойерверки. Унгарският министър-председател Виктор Орбан заяви в края на миналия месец, че Тръмп е човекът, който може да "спаси западния свят", като сложи край на войната в Украйна, а членове на полската дясна партия "Право и справедливост" твърдят, че биха се радвали да видят завръщането на бившия президент, отхвърляйки позицията му по отношение на Украйна като предизборно театро.

Но подобни възгледи са малцинство в Стария свят, където преобладаващите настроения за завръщането на Тръмп са страх и тревога. "Тръмп е кошмар", казва европейски дипломат, пожелал анонимност пред "Политико". "Това не е нещо, за което можеш да се подготвиш".

Като се има предвид залогът, може да се предположи, че

европейските лидери усилено работят по план за "счупване на стъклото",

който да приложат в случай на победа на Тръмп. Но доколкото "Политико" можа да разбере от разговорите с близо две дузини европейски дипломати, експерти и правителствени служители, такъв план не съществува и не се подготвя.

"Това е форма на сомнамбулство", казва Улрих Шпек, външнополитически анализатор, базиран в Берлин. "Имаме формата на сомнамбулизъм на [френския президент Еманюел] Макрон, който мечтае за автономия и суверенитет. Имаме и германска форма на ходене насън, която е отричане. И след това имаме британски сомнамбулизъм, който се изразява в откъсване".

"Но няма истинско усилие да се поеме отговорност за това, което може да се появи зад ъгъла".

Има един начин, по който отношението на европейците към Тръмп се е променило: те вече не го отричат.

В началото на 2016 г., когато един малко по-непредубеден журналист от "Политико" беше помолен да обиколи европейските посолства и мозъчни тръстове, за да разпита за възможността Тръмп да бъде избран, няколко служители високомерно обясниха, че въпросът не си струва да се отговаря, защото той няма никакъв шанс.

Не и през 2023 г. Европейците са много бдителни за възможността Тръмп да повтори мандата си и повечето от служителите, с които "Политико" разговаря за тази статия, призоваха блока да се подготви.

"Европа трябва да бъде готова да посрещне всяка ситуация, свързана с резултатите от изборите в САЩ", заяви бившият френски президент Франсоа Оланд пред "Политико" в отговор на въпроси, изпратени по електронната поща.

"В една демокрация винаги съществува рискът да бъде избран най-лошият кандидат", добави той. "Народът решава. Тръмп е бил президент. Той може отново да стане президент, дори ако днес е изправен пред много правни проблеми. Това, за което трябва да се подготвим, е отдалечаването на Съединените щати от европейските дела и възможното разпадане на трансатлантическия съюз."

Няколко европейски дипломати изразиха същата нотка на стоически реализъм. "Това все по-често присъства в съзнанието на хората. Трябва да планираме всеки възможен случай и да избегнем ситуацията от 2016 г., когато бяхме неподготвени както за Брекзит, така и за Тръмп", каза втори европейски дипломат, на когото бе предоставена анонимност.

Запитан дали второто президентство на Тръмп ще се различава от първото, вторият дипломат заяви, че Европа трябва да се подготви за най-лошото. "Кой ще се съгласи да работи с него, като се има предвид досието му за това как се отнася с хората и как ги предава? Как той може да има силен екип? Той се раздели с почти всички. И всички написаха книги, в които го разгромиха".

Към безпокойството се прибавя и усещането, че преизбраният Тръмп може да се чувства непобедим. Бившият президент е бил подлаган на импийчмънт два пъти и срещу него са повдигнати няколко обвинения в престъпления, включително едно за отричане на резултатите от изборите през 2020 г. Ако нищо от това не му пречи да встъпи в длъжност, твърдят няколко европейски служители, защо той изобщо трябва да се самоограничава в поведението си?"

Перспективата

за завръщането на Тръмп на президентския пост е особено неприятна за Германия, която често е обект на неговите нападки. След като бяха хванати напълно неподготвени при избирането му през 2016 г., германските политици се стремят да не повтарят същата грешка - затова и външният министър Аналена Баербок неотдавна пътува до Тексас, където се срещна с републиканския губернатор Грег Абът.

Въпреки тези контакти обаче Норберт Рьотген е песимист по отношение на готовността на своето правителство. Високопоставеният член на германския парламент, който има голямо влияние върху външната политика в страната си, заяви, че не е очаквал Тръмп да спечели през 2016 г., както и никой от близкото обкръжение на канцлера Ангела Меркел. Липсата на готовност прави особено важно за Берлин да планира завръщането на Тръмп. Но, той добави: "Правителството е на път да повтори тази грешка".

За да се подготви за завръщането на Тръмп, Рьотген заяви, че германското федерално правителство трябва спешно да си сътрудничи с европейските си партньори, за да разработи независима отбранителна политика. За съжаление, не виждам никакви признаци на тази инициатива в рамките на правителството".

Шпек, външнополитически анализатор, повтори песимизма на Рьотген относно степента на германската подготовка. Дебатът за това дали Германия трябва да увеличи разходите за отбрана "дори не съществува", каза той. "Някои се надяваха, че със Zeitenwende [вдъхновеното от войната в Украйна обещание на Берлин да увеличи военното финансиране] Германия ще излезе от зоната на комфорт и ще започне да се отнася по-сериозно към сигурността си. Но аз не виждам никаква генерална промяна в играта".

Други европейски правителства също се опитват да установят контакти с републиканците. Дипломати от три държави от ЕС заявиха, че техните служители във Вашингтон засилват контактите си с републикански служители в Камарата на представителите и Сената на всички нива. Един от тях изтъкна паралелни дипломатически усилия, като например пътуването на бившия британски министър-председател Борис Джонсън до Тексас през май, като примери за това, че Лондон също се подготвя за потенциалното завръщане на Тръмп.

Яцек Сариуш-Волски, европейски депутат от полската партия "Право и справедливост", заяви, че неговият лагер би приветствал преизбирането на Тръмп. "Опитът ни с Тръмп 1 беше добър", каза той. "При Тръмп получихме напредък по отношение на физическото присъствие на американски войски в Полша, както и на базата, която кръстихме "Форт Тръмп".

Полша е един от най-верните съюзници на Украйна в Европа от началото на инвазията на Москва, макар че през последните седмици отношенията се влошиха на фона на спора за износа на зърно. Запитан дали Варшава се притеснява от обещанията на Тръмп да сложи край на войната в Украйна "за един ден" чрез сделка с Путин, Сариуш-Волски отхвърли сериозността на този коментар като предизборна поза.

"Очевидно не сме наивници, че може да има неща, които ще се променят", каза той. "Но ако промяната [на ръководството на САЩ] настъпи, очакваме, че дълбоката американска държава ще надделее над предизборните обещания".

Междувременно няколко европейски официални лица подчертаха усилията, които вече са предприети от правителствата на ЕС за укрепване на стратегическата независимост на континента.

Те заявиха, че европейските сили не само са координирали масирани доставки на оръжие за Украйна, надминавайки САЩ по обща стойност на предоставената подкрепа; европейските страни също така значително са увеличили производството на боеприпаси на континента в рамките на усилия, координирани от френския представител Тиери Бретон, който е европейски комисар, отговарящ за индустриалната политика.

"Европейците вече направиха много повече, отколкото повечето хора можеха да си представят", каза Тоомас Хендрик Илвес, бивш президент на Естония. "Само погледнете количеството европейско оръжие на бойното поле в Украйна".

Но има голяма разлика между това да харчиш малко повече за отбрана и да се подготвиш сериозно за това, което Тръмп може да постигне в Европа - не на последно място, ако се опита да изпълни обещанието си

да сключи споразумение с Путин

за прекратяване на войната в Украйна.

Подобен ход не само ще издърпа килимчето изпод краката на украинците, които може да изпитат огромен натиск да се откажат от част от територията си, но и ще бъде унизителен за европейските сили, които са се присъединили към Киев.

При такива обстоятелства би било "трудно да си представим" европейците да останат единни по отношение на Украйна", заяви Франсоа Хайсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за изследване на сигурността. "Те биха могли да се опитат да помогнат на Украйна, но изведнъж ще се окажат против Съединените щати, защото това е сделка, договорена от Тръмп. Това е много черен сценарий".

Дори такава сделка вероятно да би била само началото на това, което Тръмп може да направи с трансатлантическите отношения. През 2018 г. Тръмп повдигна въпроса за възможността да изтегли Вашингтон от НАТО и да остави европейците да се оправят сами - курс на действие, от който се отклони само благодарение на намесата на тогавашния съветник по националната сигурност Джон Болтън и генерал Джим Матис.

Ако бъде преизбран, изглежда малко вероятно Тръмп да покани подобни фигури в кабинета си, особено като се има предвид колко обстойно го критикуваха хора като Болтън в книгите си след като напусна администрацията.

Резултатът е, че един преизбран Тръмп може да направи всичко, включително да излезе от НАТО. Това е ужасяваща перспектива за европейците, които разчитат на американската гаранция за сигурност през последните 78 години - дотолкова, че малко дипломати и служители са склонни да разсъждават за това какво може да означава това за бъдещето на Европа.

Анализаторите в областта на сигурността, които са склонни да се занимават с това, рисуват тревожна картина: Изведнъж лишени от стратегическото лидерство на САЩ, европейските страни ще бъдат изправени пред огромни и трудни въпроси за това как да реорганизират съюза за сигурност. Кой ще отговаря за това? Ще продължи ли да съществува НАТО? Ще направят ли европейските държави жертви в своя модел на социално благосъстояние, за да се съобразят с много по-високите разходи за отбрана?

Според Расмус Хиндрен, финландски експерт по сигурността, ще е необходимо "изключително събитие" - подобно на излизането на Вашингтон от НАТО - за да променят европейците начина си на мислене по отношение на отбраната. Дори и тогава увеличаването на разходите дотолкова, че Европа да може да се защитава сама и без САЩ срещу конвенционално руско нападение, би било "голям проблем" в краткосрочен план.

След това стои въпросът за лидерството: Кой ще ръководи един европейски съюз за сигурност? Париж? Берлин? Варшава? Ротационен подбор на европейските столици? И къде ще бъде разположено европейското военно ръководство, като се има предвид това, което Хиндрен нарича "липса на стратегическа култура" в изпълнителната власт на ЕС? Според него е трудно да си представим решение, като се има предвид враждебността между европейските сили и фактът, че някои страни, като Полша, вярват повече на Вашингтон, отколкото на Брюксел.

Пример за това са бързо влошаващите се отношения между Берлин и Варшава. През последните няколко дни полското дясно правителство засили призивите си за репарации от Германия за Втората световна война, а Берлин заяви, че ще въведе проверки на границата си с Полша на фона на скандал с визи срещу пари във Варшава.

"Съществува липса на доверие между някои страни и Брюксел, което би усложнило още повече нещата", казва Хиндрен, който сега работи за финландското министерство на отбраната, но е бил сътрудник на Атлантическия съвет. "Надеждата ми е, че ако ситуацията е наистина трудна, европейците ще постъпят правилно, но това няма да е лесно предвид поляризираната ситуация".

В случай на "Тръмпокалипсис" в трансатлантическите отношения някои прогнозират, че в европейската архитектура за сигурност се очертава ефективно разделение. Източноевропейските държави, които имат обща граница с Русия, и други, които се чувстват непосредствено загрижени от амбициите на Москва, като скандинавските страни, Турция и Румъния, ще имат естествена склонност да се обединят във фактически съюз за сигурност. "Тук има предпоставки за един вид коалиция, която да блокира настъплението на Русия", казва той.

Подобна група ще окаже допълнителен натиск върху останалите в Европа да създадат свои собствени блокове, което ще отдалечи още повече страните на континента. Казано по друг начин, една от възможностите за ред на сигурност в Европа след САЩ може да прилича много на това, което съществуваше преди Първата световна война: поредица от взаимосвързани съюзи, които рискуват да изпаднат във война помежду си.

Подобни сценарии засега остават далечни възможности, но е факт, че за европейските лидери потенциалното завръщане на Тръмп се оказва кошмар: те виждат, че той се приближава, но не могат да направят нищо по въпроса./БГНЕС