Ще се опита ли съдът да извива ръцете на парламента за скриване на агентите на Държавна сигурност?

Днес, 25 май 2022 г., от 16 ч. парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще разгледа на второ четене поправката в закона за досиетата, с която се потвърждава правото на Комисията по досиетата да огласява пред обществото сътрудниците на тоталитарните комунистически служби с второ или последващи решения на съответните ръководни постове, които те са заемали, заемат или изборни длъжности, за които кандидатстват след 10 ноември 1989 г.

Поправката беше внесена от група народни представители от Демократична България и бе гласувана от парламента в началото на месец април тази година с подкрепата на депутатите от ДБ, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС.

Против нея се обявиха то БСП, с чиито гласове през 2006 г. бе приет закона за досиетата, а също така и от пропутинската партия „Възраждане“. Повечето от депутатите от партията на чалга шоумена Станислав Трифонов „Има такъв народ“ гласуваха „въздържал се“ (само двама гласуваха „за“, б.а.).

С поправката се преодолява опита да се наложи цензура върху публичното осветяване на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от страна на Върховния административен съд (ВАС), който през декември 2021 г. прие тълкувателно решение, че Комисията по досиетата не е компетентна да се произнася с второ или последващи решения за вече разкрит сътрудник, ако не представи нови доказателства за неговата принадлежност.

Тълкувателното дело бе заведено от предишния главен прокурор Сотир Цацаров през 2019 г., като целта бе ВАС да уеднакви противоречивата си съдебна практика, започнала през 2017 г. – десет години след приемането и безпроблемното прилагане на закона за досиетата – с отмяната на някои решения на Комисията по досиетата от състави на ВАС, които се оказаха зависими от тоталитарното комунистическо минало.

Вместо да утвърди първоначалната 10 годишна съдебна практика ВАС прие, че еднократното огласяване на сътрудниците на ДС било достатъчно изпълнение на закона, нещо което е напълно обратно на вложеното през 206 г. от законодателят решение да се разкриват ръководните позиции на всички лица в държавата и обществения сектор, които са били сътрудници на комунистически тайни служби.

Интересното е, че днес в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще присъства лично председателя на ВАС Георги Чолаков, вероятно да се опита да убеди народните представители в приетото от съда тълкуване и оттам, че подобна поправка не е необходима да се приема, научи desebg.com от информирани източници.

Подобно поведение обаче може да се тълкува като директна намеса в работата на парламента от страна на представител на съдебната власт, което ще е безпрецедентно и недопустимо.

Сайтът desebg.com припомня, че през декември 2018 г. по време на управлението на ГЕРБ в парламента бе внесена подобна поправка в закона за досиетата още преди ВАС да се произнесе по тълкувателното дело.

Тогава един от зам.-председателите на ВАС присъства на разглеждането на поправката и даде да се разбере, че съдът ще се съобрази със законодателя. Впоследствие законопроектът бе оттеглен, а две години по-късно ВАС опъна чадър върху публичното осветяване на агентите на ДС и разузнавателните служби на БНА в опит да блокира процеса на разкриването на тоталитарните зависимости.