Димитър Попов

Възраждане и партията на Путин подписали споразумение за обмяна на опит, обучение на партийни членове във висшето училище на руската партия, обща дейност на младежките структури. Както и да го мисли човек, Костадинов си е предложил партията като филиал на „Единна Русия“ в България. И други преди него обслужваха руските интереси, но никой от тях не посмя да се превие толкова в кръста, че да забрави поне по паспорт чий гражданин се явява! 

Какво се промени, че руските слуги станаха толкова смели? 

Обяснение има и то не е лицеприятно за България. У нас вътрешната  политика винаги е зависела от международната ситуация и от възможностите на българския елит да се адаптира към доминиращите велики сили. В еднополюсния свят беше лесно – САЩ и НАТО бяха силата, ние бяхме с тях и толкова!

Когато обаче Русия анексира Крим и започна войната в Украйна, светът се раздели на две. От едната страна САЩ и Европа, заедно с Канада, Австралия, Япония, Южна Корея и Тайван, както и другите демократични и развити нации. В другата част на спектъра се оформи ос на злото – Русия, Китай, Северна Корея, Иран, а заедно с тях и колебливите необвързани държави като Сърбия и Индия, които се опитаха да извлекат някакви ползи от двата враждебни лагера.

Отношенията между полюсите не преминаха в нова студена война и не наложиха нова Желязна завеса в Европа. Напротив, Обама, Тръмп в първия мандат, и Байдън дори приеха меки санкции срещу Русия, а на Украйна помагаха колкото да не позволят тя да бъде окупирана за две седмици. Страхът от световна ядрена война взе връх и укроти страстите.

В разделения свят България излъчи двама ясно различими лидери, които се позиционираха като компромисни водачи, играещи от различни отбори и с различни емблеми на фланелките, но поддържащи еднаква политика – твърдо с НАТО, но много близо до Русия.

Румен Радев беше в руския отбор, но не поставяше под въпрос нито европейското ни членство, нито членството ни в НАТО. И макар да правеше сериозни услуги на Москва, твърдо се държеше в рамките на позволеното от САЩ. Бойко Борисов играеше с екипа на европейския отбор, но не забравяше да изпълнява определени поръчки от Русия и не скъсваше по никой начин отношенията с Путин, на когото подаряваше кученца.

Общо взето и двамата се съобразяваха с настроенията в българското общество, в което баланса по отношение на НАТО и Русия е добре известен от много години - две трети от българите са за ЕС и НАТО, една четвърт са за Русия. Ето защо всички правителства от 2014 година насам се наричаха евроатлантически и пронатовски, но оставаха с 

протегната към Москва ръка

След като Тръмп стана американски президент за втори път, познатото двуполюсно геополитическо статукво в света започна да се разпада. В представите на Тръмп НАТО и Европейския съюз бяха врагове, които спъват американската мощ и неговия личен порив за Велика Америка. По тази причина той обяви евроатлантическото единство за отживелица, а геополитическия полюс, който НАТО представляваше, за ненужен и мъртъв.

Според стратегията на неговите наставници, Тръмп смяташе да разбие и другия световен полюс – съюза на Русия, Иран и Китай, а тактиката той самия я нарича гениална: да се договаря само с Русия и да прави интриги между нея и Китай, така че да ги раздели, а после да води истинска търговска война само срещу китайците. 

Когато обаче Тръмп се зае да изпълнява своята стратегия, резултатите се оказаха съвсем различни от очакваното.

Първо, Европа, макар и отслабена след тежкия удар от американската абдикация, остана единна. Икономическата и финансова мощ на ЕС не беше съкрушена, НАТО оцеля, а опитите на европейските държави да се превърнат в политическо цяло стават все по интензивни в две посоки – в общата европейска отбрана, и в излъчването на общо политическо лидерство между Великобритания, Франция и Германия. На практика евроатлантическият полюс стана европейски и продължи да съществува и без американски гаранции.

В същото време Русия, Китай и Иран запазиха своето единство, напук на почти детинското подмазване на Тръмп към Путин. Трите държави имат общи стратегически интереси, интегрирани са икономически и военно, а омразата им към САЩ ще ги държи и в бъдеще заедно.

В резултат САЩ се превърнаха в блуждаещ геополитически субект, който се раздира между необяснимата любов на Тръмп към Путин, и стратегическия интерес на американската държава да образува общност със своите съюзници в Европа.

В тази нова среда българският политически елит пак минава през

 адаптация и катарзис

 Най - добре се ориентира Борисов, който поръча на правителството да се държи здраво за Европейския съюз и за еврозоната, което е единствената ни гаранция за сигурност в близко бъдеще. В този объркан свят, в който конфронтацията с Русия на практика се засили, а войната в Украйна няма да свърши скоро, друга гаранция за България няма.

От своя страна Румен Радев, неговите руски съветници и проруските партии видяха шанс отслабената от Тръмп евроатлантическа позиция да пропусне по-дълбоко и мощно руско проникване в България. Радев открито се обяви за опозиция на правителството на Желязков, а Възраждане сключи споразумение в Москва да слугува на евразийството у нас. Както заявяват от „Единна Русия” след подписването:  „Евроатлантическият модел е отживял своята полезност и вече не може да гарантира мирното развитие на нашия континент”.

Как ще се развие конфронтацията между Борисов и проевропейските партии от една страна, и Радев и неговите проруски партии от друга, ще зависи много от това какво ще стане със световния ред в близко бъдеще.

Има два сценария за това как ще се развива свят, чието бъдеще не може да се прогнозира по рационален път.

Първият: усилията на Тръмп да разруши световния ред и после да го създаде отново в изгода на САЩ, да завършат с пълен крах. Това ще разруши крехкия баланс между силите на доброто и злото в света – баланс, който до момента САЩ крепяха с меката сила на многото си съюзници. Русия, Китай и Иран със сигурност ще се възползват от хаоса, който следва. Те искат да завладеят нови територии, а единствения инструмент това да стане е войната. Може да се каже съвсем ясно – Путин, Си и аятоласите са войнолюбци! Тъй като САЩ не могат да си позволят тази ос на злото да е доминираща световна сила, и тъй като изгубиха меката сила, с която ги възпираха досега, ще им се наложи да използват военни средства също като тях. И макар да се обозначава като миротворец, хаосът, който ще последва от провала на Тръмп, ще доближи световната война по - близо, отколкото беше при Байдън.

Икономическите и институционални реформи, които Тръмп започна в САЩ също са пред провал. Единственият резултат, постигнат до момента, е всеобхватна и задълбочаваща се нестабилност, както и прогнози за настъпваща икономическа криза. По последни данни от Федералния резерв, САЩ в момента плащат най-високите лихви по външния си дълг в цялата американска история. 

Ако Тръмп се провали по всички линии, което засега изглежда вероятно, партиите ще поискат да го отстранят от Белия дом. В Конгреса вече е внесено първото искане за импийчмънт, а сондажите на демократите с републиканци подсказват, че привърженици на Тръмп може да гласуват за неговото отстраняване. Малко е вероятно да се случи сега, тъй като кризата все още не е засегнала масовия американец, но до края на тази година ще има и други опити за импийчмънт, обещават демократите.

Стигне ли се до успешно гласуване, което да прекъсне мандата на Тръмп, е ясно едно - той няма да сдаде доброволно властта. Не веднъж и два пъти показва, че не признава нито съдебната система, нито Конгреса над себе си. Тръмп ще се бие докрай и срещу чуждите, и срещу своите, което предполага, че е много вероятно отстраняването му да свърши с улични конфликти и нападение срещу Конгреса, както стана в края на първия му мандат. Последиците от такова развитие е трудно да се предвидят. САЩ са конфедерация и всеки щат ще реагира различно в такава ситуация. Последиците за света обаче може да са фатални и да провокират множество регионални войни с неизвестен край.

Тази версия на бъдещето е силно песимистична и ще се сбъдне ако Тръмп продължи със същата политика, каквато води досега. 

Има обаче и втори сценарий, по-оптимистичен. Според него е възможно политически и икономически фактори в САЩ да опитомят Тръмп дотолкова, че той да се откаже от намеренията си за дълбоки и мащабни реформи. Това ще означава възстановяване на политиката на санкции срещу Русия; завръщане към партньорството с Европа, Япония и Южна Корея; отказ от безумната политика на митата; отказ от геополитическия изолационизъм; зачитане на свободните пазари и отказ от протекционизма. В няколко случая – когато например отмени митата и уволни Наваро, Тръмп показа гъвкавост и желание да послуша онези, които с парите си го вкараха в Белия дом. Това е добър сигнал, че 

опитомяването е възможно

За България и за Европа вторият сценарий е за предпочитане, но е по-реалистично да се готвим за първия, което налага Европа да се превърне в самостоятелен геополитически фактор. Заплахата от Русия е достатъчен стимул за формиране на обща отбранителна политика и най-вече за общностно лидерство. Възможности в Европа има, проблемът е в координацията на националните интереси, а това е трудна работа без изявено европейско лидерство. 

За България времето на баланси между Русия и Европа отмина. Най-сетне трябва да е станало ясно, че Русия е враг и че партии като Възраждане, които слугуват на врага, са много опасни за националната ни сигурност.  

Сещам се за онзи заместник председател на руската Дума, Пьотр Толстой. Той е член на Висшия съвет на партията „Единна Русия“, чийто филиал се опитва да стане Възраждане. Ето какво казва Толстой за България: "В България цялото крайбрежие са наши граждани. Те ще започнат да протестират, не се притеснявайте. В този смисъл няма проблеми. Това не са държавите с които си струва да се лигавим. Ще ги цапардосаме, но първо трябва да довършим в Украйна".

Ако Възраждане са подписали споразумение с хора като Толстой, е време българските специални служби да попитат Копейкин и компания те лично ли ще участват в „цапардосването“, или само ще осигурят ритуала с хляба и солта по посрещането!