Новият министър-председател на Швеция не изключва възможността за разполагане на ядрени оръжия на нейна територия, след като страната стане член на НАТО, което е завой спрямо позицията на предишното правителство.
Министър-председателят Улф Кристерсон, който пое управлението на Швеция преди две седмици, говори в Хелзинки на пресконференция с финландския си колега Сана Марин.
На въпроса дали двете държави биха приели ядрени оръжия на своя територия, Марин отговори: "Не трябва да поставяме никакви предварителни условия... Решихме, че не искаме да затваряме никакви врати за бъдещето."
Кристерсон се съгласи.
"Ще получите абсолютно същия отговор от мен, както и от финландския министър-председател", каза той.
"Съвсем естествено е Швеция и Финландия да действат много съвместно по тези въпроси и да имат абсолютно еднаква формализация. Така че нямам друго намерение, освен да вървя ръка за ръка и в този смисъл с Финландия." - каза Кристерсон пред репортери.
Марин и Кристерсон добавиха, че резервите може да бъдат договорени по-късно.
Шведската социалдемократическа партия, която беше на власт, когато Швеция подаде молбата си за членство през май, заяви, че ще работи за изразяване на "едностранни резерви срещу разполагането на ядрени оръжия и постоянни бази на шведска територия".
Във Финландия вносът, производството, притежаването и детонирането на ядрени експлозиви са забранени със закон.
Скандинавските съседи Дания и Норвегия, които вече са членове на НАТО, са отказали да позволят на чужди държави да установят постоянни военни бази или ядрени оръжия на тяхна територия в мирно време. /БГНЕС, АФП
Още от Свят
Байдън помилва пуйките Пийч и Блосъм преди Деня на благодарността в САЩ
17-седмичните пуйки са израснали във ферма, собственост на бащата на Грант, Джон Цимерман, в Нортфийлд, Минесота
Марк Рюте днес е в Анкара, утре отива в Атина
Рюте ще се срещне и с представители на отбранителната индустрия и ще посети свързани с нея съоръжения в Турция
Балотаж между Калин Джорджеску и Марсел Чолаку на президентските избори в Румъния
Избирателната активност е 52,53% или 9 461 149 души, над 800 000 румънци в чужбина са упражнили правото си на глас, предаде Аджерпрес