Четири години война в Украйна донесоха сеизмични промени за света - в начина на водене на война, в баланса на глобалните сили и в европейската сигурност.

За Украйна войната се превърна в проклятие - проклятие да оцелява и да се адаптира достатъчно дълго, за да задържи руските сили далеч от европейските граници и да спести на съюзниците си необходимостта от по-мащабна намеса.

Киев плаща цената на тези сътресения с постоянна нестабилност и непрекъснати загуби, споделят украинци. „Някои от нас все още са позитивни, но само защото нямаме друг избор“, казва офицер от военното разузнаване.

Именно украинците, които водят тази битка, най-силно желаят войната да приключи още утре. Парадоксът е жесток. Мнозина на Запад също искат край на войната заради разходите за отбрана и високите сметки за енергия. Недостатъчната материална подкрепа за Киев обаче е това, което принуждава Украйна да продължава да се сражава.

Европа спестява днес, но рискува да плати много повече, ако конфликтът се разшири в бъдеще.

Ако украинските фронтови линии се сринат и Киев падне, по оценки на западни анализатори Москва бързо ще се приближи до границите на НАТО. Тази перспектива обаче не тласка Европа към решителни действия. Първите три години на мащабна американска помощ вече са в миналото.

Войната обаче продължава и вероятно предстоят нови годишнини. След цели четири години демонстрациите на безпощадност и решителност от страна на руския президент Владимир Путин изглежда са накарали Европа по-скоро да повярва, че той може един ден сам да се откаже от стремежа да окупира чужди територии, отколкото да се съмнява в това.

Изтощението на руските финанси и човешки ресурс е едновременно надеждата на Запада за край на войната и призмата, през която често се гледа конфликтът. С всяка изминала година обаче войната носи дълбоки глобални промени.

Дипломатически разлом

Дипломатическите усилия също търпят сътресения. Подходът на президента на САЩ Доналд Тръмп, който пренебрегва традиционните формати на преговори и установените механизми за започване на мирни процеси, бележи рязка промяна. Той трябва да бъде оценяван по резултатите.

Засега те са ограничени. Червен килим за Путин в Аляска въпреки обвиненията за военни престъпления. Нови санкции върху руския петрол. Две частични и краткотрайни примирия, ограничени до енергийна инфраструктура. Нервност сред европейските съюзници. И постоянен натиск върху Киев да направи отстъпки. Мир обаче няма - нито за 24 часа, както Тръмп обещаваше, нито за 100 дни, нито за година.

Държавният секретар Марко Рубио дори призна на конференцията по сигурността в Мюнхен, че САЩ не знаят дали Русия действително иска мир.

Революцията на дроновете

Автоматизацията на бойните действия може да се окаже най-трайното наследство на тази война.

През 2023 г. атакуващите дронове компенсираха недостига на пехота и артилерия в Украйна. Страната влезе в ускорена надпревара за технологично оцеляване. Иновационният цикъл на фронта се съкрати до около шест седмици – времето, за което се появява нов метод за поразяване на противника.

Появиха се сведения за руски дронове със сензори за движение, които изчакват целта си на бойното поле. Революцията в автоматизираното убиване все още не е напълно осмислена извън фронтовите бункери и принуждава западните армии да се адаптират.

Преосмислена Европа

Войната промени и разбирането за това какво означава да бъдеш европеец.

НАТО и европейската сигурност бяха изградени върху обещанието, че САЩ ще защитят континента. Независимо от опитите на администрацията на Тръмп да преразгледа това уверение, Европа бавно поема по-голяма отговорност. Лидери в Обединеното кралство, Франция и Германия се колебаят да увеличат значително разходите за отбрана в условия на икономически натиск.

Обещанията за достигане на 5% от БВП за отбрана са отложени за години напред. В същото време западни държавни служители продължават да вярват, че ресурсите на Русия са на изчерпване, макар този срив да остава по-скоро надежда, отколкото стратегия.

Глобален баланс
Глобалният баланс на силите също се измества. Китай не предоставя решаваща военна подкрепа на Москва, но купува достатъчно руски петрол и доставя стоки с двойна употреба. Индия години наред купува евтин руски петрол. САЩ постепенно се оттеглят от ролята на глобален гарант.

Украинската реалност
За украинците тези процеси означават студ, тревога, болка и загуба. Дори след четири години травма шокът не е изчезнал.

Офицерът от разузнаването с псевдоним „Катя“ говори за огромна умора. „Войната се превръща в игра, но няма избор, освен да пуснеш още една монета и да продължиш“, заявява тя. Недостигът на личен състав и неопитни командири водят до ненужни жертви.

В Краматорск цивилните живеят под постоянни сирени. Юлия, която работила в хотел, разрушен от ракета, напуска града, след като руските удари се засилват. „Всичко се променя много бързо“, казва тя.

Друг украински служител признава, че най-големият шок е самото нахлуване на Русия - страна, смятана преди за „братска“.

Тимур Самосудов, който ръководи дроново подразделение, обяснява, че технологичната надпревара не позволява нито миг почивка. „Украйна е непобедима, защото ще направим всичко за победата си, независимо дали някой ни помага“, категоричен е той.

Вярата остава единственият избор. Войната отне една пета от територията на страната. Дори с ограничена и непостоянна подкрепа, украинците трябва да се изправят от руините - и да продължат. | БГНЕС