Румъния, България и Турция трябва да разширят дейността на противоминната си група в Черно море и да включат в нея патрулиране за защита на енергийни инсталации и търговски пътища от евентуална руска атака. Това заяви румънският министър на отбраната Йонуц Мощяну в интервю за агенция Ройтерс, цитирано от Дарик.

След руската инвазия в Украйна през 2022 г. свободно плаващи мини създадоха заплаха за корабоплаването в Черно море, поради което през миналата година съюзничките в НАТО от региона - Румъния, България и Турция, създадоха съвместна противоминна група (MCM Black Sea).

„Този проектще трябва да бъде разширен  през следващите години в патрулен проект. Ще обсъдим това в близко бъдеще с нашите съюзници.“ - каза Мощяну пред Ройтерс.

„Черно море (…) ще продължи да бъде бойно поле за Русия. Ние трябва да (я) възпрем и да защитим нашите интереси, които са енергийна инфраструктура, морска търговия и свобода на корабоплаването. Това са нашите цели и те ще бъдат защитени“, заяви румънският министър на отбраната.

Румъния има 650-километрова сухопътна граница с Украйна и по време на войната на територията ѝ са падали многократно фрагменти от руски дронове. Мощяну съобщи и за „почти ежедневни“ опити за заглушаване на сигнала на мобилните телефони в Черно море, като поясни, че зад тези опити вероятно стои Русия. Руската страна редовно отхвърля тези обвинения.

Очаква се Румъния да стане най-големият производител на природен газ в ЕС и да се превърне в нетен износител на газ през 2027 г., след като бъде завършен голям офшорен проект за добив.

Мощяну каза още, че Букурещ, която в момента се опитва да ограничи бюджетния си дефицит, който е най-високият в ЕС, вероятно няма да направи принос в новия финансов механизъм на НАТО "Списък с първостепенните нужди на Украйна" (Prioritized Ukraine Requirements List, PURL).

Румъния дари на Украйна противовъздушна батарея „Пейтриът“, участва в обучение на украински пилоти и направи възможен износа на около 30 млн. тона украинско зърно през пристанище Констанца.