„Силните думи“ думи на Йотова не важат, когато оръжието се продава

Кирил Петков

„Повече оръжия и изсипани милиарди носят само нови жертви и изправят едни срещу други православни народи.“ Това каза вчера Илияна Йотова при издигането на кандидатурата си за нов президентски мандат.

Тези „силни думи“ обаче явно не важат, когато оръжието се продава? Срещу пари проблем няма?

Наистина ми омръзна една и съща манипулативна опорка за „колективния Запад“, която чуваме и от Йотова, и от Румен Радев вече в пълен синхрон. Освен че тази опорка е вредна и накърнява репутацията на България в Европа, тя е и лицемерна. Защото докато се говори срещу изпращането на оръжие, България продължава да реализира огромен оръжеен износ и сега и по време на служебните правителства на Радев и Йотова.

Разказът им е приблизително следният: Путин иска мир, но някакъв глупав и войнолюбив „колективен Запад“ продължава да изпраща оръжия, вместо просто да седне и да разговаря с Русия. А сега България щяла да прояви мъдрост, да възстанови диалога и едва ли не да стане брокер на мира.

Моля ви, г-жо Йотова,

нека не третираме българите като деца от детската градина,

които могат да бъдат убедени да гласуват с подобни фалшиви тези.

Искам да се върна към този разказ за „колективния Запад“ с един реален исторически пример, който, надявам се, ще бъде разбираем дори за най-крайните русофили. Мисля, че точно на 9 септември този пример е особено уместен. Той би трябвало да бъде убедителен дори за хората, които симпатизират на СССР и даже гледат на Сталин като на човека, победил фашизма.

Когато Хитлер напада Съветския съюз през 1941 г., Америка и Великобритания можеха да кажат абсолютно същото, което чуваме днес:

„Оръжията само водят до още жертви.“

„Войната няма военно решение.“

„Трябва дипломация.“

„Нека спрем да наливаме милиарди.“

Но не го правят.

Напротив. “Западът” започват огромна програма за помощ на СССР. Американски самолети, танкове, стотици хиляди автомобили и камиони, локомотиви, горива, взривни вещества, храна и индустриално оборудване потичат към Съветския съюз. Само американската помощ по Lend-Lease достига около 11,1 милиарда тогавашни долара.

На Техеранската конференция през 1943 г. самият Сталин казва: „Без тези машини, получени по Lend-Lease, бихме загубили тази война.“ Това не го казва НАТО. Не го казва Европейската комисия. Не го казва някой „русофоб.” Казва го Сталин!

Защо тогава Америка изпраща оръжия на руснаците?

Защото Хитлер е нападнал СССР. Защото има агресор и има нападната държава. И защото понякога, когато спреш помощта за нападнатия, не спираш войната. Просто помагаш на агресора да я спечели.

Представете си Рузвелт през 1942 г. да беше казал:

„Стига оръжия за руснаците. Повече оръжия означават повече жертви. Време е Сталин да приеме реалностите на фронта и да започнем дипломатически диалог с Хитлер.“

Дали днес щяхме да наричаме това „политика на мира“? Разбира се, че не. И точно затова

 манипулацията в тезата „спираме помощта и идва мирът“ е толкова опасна

Никой нормален човек не иска война. Дипломацията винаги е необходима. Но дипломацията работи, когато и двете страни имат причина да преговарят. Ако една държава нахлуе в съседна държава и знае, че при всяко следващо нападение останалият свят ще спира помощта за жертвата в името на „мира“, това не е рецепта за мир. Това е рецепта за следващата война.

Преди 80 години „колективният Запад“ въоръжава руснаците, за да могат да се защитят от агресора. Днес Европа помага на украинците, за да могат да се защитят от агресора.

Принципът е един и същ:

Не оставяш нападнатия беззащитен и после не наричаш капитулацията му „мир“.

И този принцип, както всеки морален принцип, не би трябвало да се променя според това дали става дума за продажби и пари, или не.

Надявам се поне с тази теза да се съгласите, г-жо Йотова.