Инцидентът с руската подводница „Новоросийск“ в Средиземно море се превърна в символ на по-широката криза, която разяжда руските военноморски сили. Според западни източници, съдът от клас „Подобрен Кило“ (Pr.636.3) е бил принуден да прекъсне мисията си и да се завърне към Балтийско море след сериозна механична повреда.

Факт е, че Москва вече няма стабилно присъствие в Средиземно море. Това говори достатъчно. След загубата на военноморската база в сирийския град Тартус в края на 2024 г. и ограниченията за преминаване през Босфора, руското влияние в региона буквално се е стопило.

„Новоросийск“ – подводницата, която „куца“ към дома
Подводницата „Новоросийск“ отплава обратно към Балтика още в началото на октомври, придружена от спасителен кораб. Инцидентът станал в западната част на Средиземно море, след което съдът е принуден да се движи на повърхността – знак, че има сериозен технически проблем.

„Счупената руска подводница куца към дома“, коментира с ирония генералният секретар на НАТО Марк Рюте, подчертавайки колко символичен е този случай за намаляващата мощ на руския флот.

Макар плаването на повърхността да не е безпрецедентно за този тип подводници, честите технически проблеми и липсата на ремонтна база подчертават реален срив в поддръжката на руската подводна програма.

Междувременно, докато „Новоросийск“ се прибираше към Балтийско море, британският флот проведе координирана операция по нейното проследяване през Ламанша. Фрегатата HMS Iron Duke и хеликоптер Wildcat от 825-а военноморска ескадрила следяха придвижването на подводницата и придружаващия я буксир Яков Гребелски край бреговете на Франция.

Операцията, осъществена съвместно с други съюзници от НАТО, имаше за цел да гарантира сигурността на британските и съюзническите води. Британският министър на въоръжените сили Ал Карнс заяви, че подобни действия демонстрират „непрекъснатата готовност на Кралския флот и твърдата позиция на Великобритания срещу руската агресия“. Проследяването на „Новоросийск“ от Гибралтар до Северно море показва не само засиленото внимание на НАТО към руските морски операции, но и колко уязвима е станала Москва по морските маршрути след загубата на базата в Тартус и ограниченията в Босфора.

Крахът на руското присъствие в Средиземно море
До 2022 г. Русия поддържаше постоянна военноморска групировка в Средиземно море, базирана в сирийския порт Тартус. Оттам действаха подводници, фрегати и кораби за поддръжка – стратегическо присъствие, което позволяваше на Москва да влияе върху баланса на силите в региона.

Всичко това обаче се срина след пълномащабното нахлуване в Украйна:

• Турция затвори Босфора за руски военни кораби,
• Кипър забрани презареждането и поддръжката на руски кораби,
• А в края на 2024 г. падането на режима на Башар Асад доведе до изгонването на руските сили от Тартус.

Без база и логистика, руските подводници вече трябва да изминават над 4000 км от Балтийско море, за да достигнат Средиземно море – мисия, която изтощава екипажите и ускорява износването на техниката.

Подводен флот в упадък
Дори модернизираните дизел-електрически подводници от клас „Кило“, някога гордостта на руската морска индустрия, вече показват признаци на сериозно амортизиране. Част от тях са блокирани в Черно море, а други – като „Ростов на Дон“ – бяха унищожени от украински ракети.

„Новоросийск“ е само симптом на по-дълбока болест – липса на ресурси, резервни части и поддръжка, коментират експерти от Naval News.

Ще се върне ли Русия в Средиземно море?
Москва едва ли ще се откаже от присъствието си напълно. Според военни анализатори, Русия може да опита да изгради нова база в Либия, вероятно в Тобрук – стъпка, която би ѝ позволила отново да има стратегически достъп до южния фланг на НАТО.

Но такъв проект би изисквал години и значителни инвестиции, каквито военният бюджет на Кремъл в момента трудно може да осигури.

„Новоросийск“ не е просто повреден кораб. Тя е символ на по-дълбокия упадък на руската военноморска мощ – технологичен, организационен и стратегически.
След години амбиции и пропаганда за „глобално присъствие“, Русия днес се бори не за контрол, а за оцеляване под водата.