Защо синилата от бича на соца е станала част от българската ДНК

Николай Слатински

Има едно правило, което някои приятели шеговито наричат "Правилото на Слатински":
Един път е случайност.
Два пъти е тенденция.
Три пъти е закономерност.
Четири пъти е закон.

Страната ни през 2026 г. изпълни половината от опасния и можещ да се окаже катастрофичен план за раздемократизиране и деевропеизиране.

Две тежки изборни загуби в рамките на половин година доказаха на всички ни това, за което (и) аз пишех, но се надявах ако може да не е чак пък толкова вярно:

Продемократичните и проевропейски нагласи в България са под критичната и гарантираща запазване на ориентацията и принадлежността ни точка.

Ние сме не само и не просто малцинство. Ние сме под необходимото за да блокираме опитите за промяна на тази ни ориентация и принадлежност.

Формата на политическото и социално наше битие не можа радикално - в продемократична и проевропейска посока - да промени съдържанието на българското общество. 

Това съдържание си носи в главите на милиони българи

синилата от бича на соца

и следите от маскираната като просъветска де факто проруска нагласа като ценностна система от виждания и убеждения. 

Тази нагласа, явно, е станала част от българската ДНК и се предава по всякакъв път - от родителите на децата и особено от бабите и дядовците - на внуците.

За жалост, ако формата не можа за 37 години да промени съдържанието, то съдържанието днес може да промени формата.

Формата, да го кажа пак, е продемократична и проевропейска.

Предстои процес на нейната промяна, за да влезе в съгласие, а след това и в губителен резонанс със антидемократичното и проруско, мутиращо в прорашистко, съдържание.

На президентските избори със съучастието на българския народ над България

надвиснаха тъмни облаци

Ако някой от победилото мнозинство си мисли - натрихме им носа на проукраинците и продължаваме да си живеем както досега, жестоко се лъже.

Жестоко греши онзи, който пък смята - като сме си такива като народ, какво да правим, няма спасение.

Не знам дали няма спасение, но то не трябва като ключа да се търси под електрическия стълб, защото там е най-светло.

Трябва ни ново поколение лидери

Като поколение. Не само и не толкова на години, колкото на мислене и разбиране как се действа в днешната медийна среда, в днешната социална мрежовост. 

Трябва ни събиране, после намиране на общи принципи, сетне сплотяване, а след това и консолидиране на продемократите и проевропейците. Има време за разхвърляне на продемократи и проевропейци, има и време за събиране на продемократи и проевропейци.

Дошло е време не за събаряне, а за градене

Трябва ни не политическа каста, която е уморена от битка за ново и ново преизбиране и се държи като прослойчица от изборни аристократи, за които този, който може да те измести в листата е по-опасен от онзи, който може да те измести от Европа.

Трябва ни не антисинергийна борба за преразпределение на топящия се електорат, когато 1 плюс 1 е максимум 1 и не мърда нагоре; а синергийна битка за увеличаване на този електорат така че 1 плюс 1 да е минимум 3.

Целта на първо време е да запазим фОрмата на Отечеството ни любезно -

продемократичната и проевропейска политическа форма

На първо време - това е целта. А формата се съхранява само като се мъчим и стараем да променяме тръгналото в антидемократична и прорашистка посока съдържание.

Демокрацията и Европа не щат само статуси, подкасти, на ти си куклите, дай си ми парцалите, моят електорат е по-голям от твоя електорат, значи аз съм прав, а ти си крив;
те, искат работа, идеи, принципи, лидери.

Иначе ще дойдат трети избори и тенденцията за раздемократизиране и деевропеизиране на България ще премине с мръсна газ към закономерност, а зад хоризонта със сопата на несилието, терора, новите врагове на народа, новите народни съдилища дебне законът - на автократизирането и рашизирането на България. 

За да се сбъдне желанието на поколение национални безумци - да станем задунайска губерния, за която ще важи с пълна мяра Курица не птица, Болгария не заграница.

Ето ви моите принципи в живота

останали ми от татко - те неизменно са ми помагали и ме крепят вече 70 години:

• Когато ти е най-тежко, дишай дълбоко през стиснати зъби!
• Нищо не е толкова зле, колкото ти се струва!
• Докато всичко не е загубено, не всичко е загубено!
• Надеждата като първа глупачка умира последна!

Моята Надежда е жива...