Христо Христов

Фондация „Софийска платформа“ вкара в своя изложба, разположена на Втори обект на бившия концлагер „Белене“, платен агент на Държавна сигурност с 16-годишна вярна служба към репресивния апарат на БКП, който по зла ирония на съдбата е донасял срещу младежи земеделци в същия концлагера преди 72 години, установи сайта desebg.com.

Агентът е един от деветимата „оцелели“, с които „Софийска платформа“, която работи за гражданско образование и да „съхраним спомените за комунистическия режим и паметта за лагера в Белене“, е направила интервюта през последните две години по проекта си „Истории от Белене“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Нито в сайта, където е представено интервюто, нито в изложбата на Втори обект на „Белене“ на остров Персин, за която не е ясно дали има решение от държавните институции да бъде поставена там, фондацията не е отбелязала факта на принадлежност на интервюирания към Държавна сигурност.

Поради тази причина посетителите на Втори обект нямам как да научат от изложбата за неговата дългогодишна дейност в Държавна сигурност. За тази стоя дейност той не разказва и в направеното с него интервю.

Кой е интервюираният „оцелял“, който ни разказва за "Белене"?

Човекът, който „Софийска платформа“ е избрала да интервюира и да разказва за комунистическия режим и за концлагера „Белене“ е Никола Даскалов, роден през 1934 г. в София. На сайта на неправителствената организация, където е интервюто с него, той е представен като „оцелял“, който е прекарал 9 месеца в арест и лагер.

Пак там е посочено, че „Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. Прекарва близо 4 месеца като следствен, след което е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”. Прекарва в лагера над 5 месеца.

Като провинение за репресиите срещу него „Софийска платформа“ посочва: син на областен управител в Царство България.

Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница. След излизането от лагера [„Белене“] той работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.

След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема длъжности като заместник-министър, общински съветник и секретар на Столична община. Почива в началото на 2025 г.

Няма нищо за неговата принадлежност към Държавна сигурност и дейност като неин агент в продължение на 16 години.

Обявен за агента на ДС преди 17 години

Никола Даскалов обаче е разкрит и обявен официално за информатор и агент на Държавна сигурност от Комисията по досиетата за първи път преди 17 години.

През 2008 г. неговата принадлежност към ДС е установена при проверката на членовете на Министерски съвет след 10 ноември 1989 г.

Тогава той е проверен и обявен в качеството му на зам.-министър на отбраната (при кабинета на СДС с премиер Филип Димитров, б.а.).

Комисията по досиетата е посочила, че Даскалов е вербуван на 26 април 1953 г. под псевдонима „ПЛАМЪК“, а след известен период е агент на ДС под псевдонима „САВОВ“. Превербуван е през 1982 г., като дейността му като агент продължава до февруари 1990 г., когато е свален от оперативен отчет.

Работил е за пет структури на Държавна сигурност – Трето секретно политическо управление на ДС за борба срещу контрареволюцията, Районно управление на МВР-ДС Тетевен, Второ управление на ДС, Софийско градско управление на МВР-ДС и II Районно управление ДС в София.

През време на сътрудничеството му негови водещи офицери са били общо 11 оперативни работници от Държавна сигурност.

Комисията по досиетата е установила неговата принадлежност към ДС на базата на открити в архива на Държавна сигурност собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; регистрационен дневник, регистрационна бланка, картон образец 4, както и на лично дело IА-8238 – 2 тома и лично дело IА-31438. През 2021 г. към тях е добавено и работно дело ІР-493 – 3 тома.

Многократно огласен на различни ръководни позиции

Никола Даскалов е огласен като агент на ДС през следващите още няколко пъти на различни заеми от него ръководни постове:

През 2017 г. при проверката на кметовете, заместник-кметовете, секретарите на общини и общинските съветници в Столична община в качеството му на секретар (октомври 1991 г. – август 1992 г.) и общински съветник (1995-1999).
През 2019 г. при проверката на ръководните органи на Социалдемократическата партия в качеството му на главен секретар на партията от юли 1993 г., член на Изпълнително бюро от август 1995 г., председател на партията от юли 2006 г. и член на Националния ѝ съвет от октомври 2011 г.
През 2021 г. при проверката членовете на управителни и надзорни органи на общински дружества, на дружества с 50 и повече на сто общинско участие или на техни дъщерни дружества, в които притежават 50 или повече на сто от капитала в Столична община в качеството му на председател на Надзорния съвет на „Егида“ ЕАД, гр. София (общинска охранителна фирма, б.а.) в периода април 1998 г. – юни 1998 г., председател на Надзорния съвет на „Егида-София“ ЕАД (юни – септември 1998 г.), член на Съвета на директорите на „Егида-София“ ЕАД (септември 1998 г. ноември 2004 г.).
През 2022 г. при проверката на ръководните органи на политическа партия „Съюз на демократичните сили – Сердика“ в качеството му на секретар от април 1991 г.

Какво разкрива досието на Никола Даскалов?

Многотомното досие на Никола Даскалов разкрива важни подробности (материалите за него са дигитализирани и достъпни за всеки чрез сайта на Комисията по досиетата, б.а. – виж ги ТУК).

За периода 1953 г. – 1960 г. е награден парично от ДС 18 пъти, като е получил общо сумата от 3 205 лв.

Арестуване за участие в нелегална организация

През декември 1952 г. Никола Даскалов, който тогава е 18-годишен, е арестуван като член на нелегална организация. Тя представлява група от 4-ма съученици в гимназията в Ябланица, които обмислят възможността за бягство зад граница.

В показанията си пред следствието Даскалов заявява, че за тях не е имало никакви перспективи (самият той посочва, че през 1950 г. е изключен от Димитровската народна социалистическа младеж поради недисциплинираност и като неудобен за организацията) и „мислихме, че когато минем границата ще бъдем поставени на условия, каквито бяха поставени у нас югославските емигранти, а дори и по-добри, които смятахме, че там има, по-лек живот, често пъти сме споменавали за стотях милиона долара, отпуснати от американците за такива като нас“. Реално обаче до бягство групата не стига.

Участниците в нея говорят по политически теми, говорят против властта и правят пропаганда. По това време всичките са ученици в гимназията в Ябланица. Те са предадени от друг ученик в същото училище и ДС ги арестува и разследва.

Даскалов е обвинен в създаване на нелегална младежка група в Ябланица с цел нелегално преминаване на границата. Той обаче не е предаден на съд.

На 15 януари 1953 г. тогавашният окръжен началник на МВР-ДС Плевен Мирчо Спасов одобрява предложение 19-годишният Никола Даскалов да бъде въдворен в ТВО за срок от 4 години „като опасен за обществения ред в страната“.

Вербуван за информатор в „Белене“ по линия на младежите земсисти

На 21 април 1953 г. Никола Даскалов е набелязан за вербовка като информатор по линия на младежи в концлагера „Белене“, където е въдворен.

В лично строго поверителен рапорт за вербовка на информатор по линия младежи Държавна сигурност посочва, в концлагера „Белене“ „има известен брой младежи, които водят активна вражеска дейност и са под пълното влияние на бившите лидери от БЗНС Н.П. [Никола Петков], обаче поради това, че сред същите не разполагаме с агентура не можем да установим цялостната им дейност“.

Лично строго поверителен рапорт за вербовка на информатор по линия на младежи земсисти в концлагера „Белене“ през април 1953 г., от който става ясно, че изборът на ДС е паднал върху Никола Даскалов | Източник: Comdos.

За установяване и пресичане на тази дейност на младежите земеделци „се налага да се пристъпи към вербока на информатор“, мотивира се ДС.

Посочено е, че „при извършения разпит на Никола Даскалов на 16 април 1953 г. същият „разкритикува дейността си като вражеска и антинародна и заяви, че е бил заблуден и увлечен, и съжалява искрено за всичко сторено от него“.

„Когато му зададох въпроса какво му е поведението тук и на останалите младежи, същият даде доклад за известни младежи, които още с идване в общежитието са правили опит да го привлекат, както него, така и други младежи в земсовата [земс е съкратено название на младежкия опозиционен Земеделски съюз] група, която е водила организиран живот“.

В лично строго поверителен рапорт от протекла вербовка на информатор по линия на младежи се докладва за извършена такава вербовка на 26 април 1953 г. на Никола Даскалов.

В рапорта се говори, че е използвано неговото разкаяние и оценка за доброто отношение на органите на ДС към него и в отговор на направеното предложение за сътрудничество то прието с „пълно желание“. ДС му дава псевдоним „ПЛАМЪК“.

Агент „ПЛАМЪК“ извън лагера

През първата половина на август 1953 г. Никола Даскалов е освободен от „Белене“ и досието му е препратено от администрацията на концлагера на Окръжно управление на МВР-ДС – Плевен за използването му като секретен сътрудник.

„Проверен в работата, може да му се разчита и да бъде използван по линия на младежи“, е посочено в документа. Регистриран е като агент „ПЛАМЪК“. Околийско управление на МВР-ДС в Тетевен, където той се устройва, започва да му изплаща възнаграждения за „добра работа“. Чести срещи с него провежда лично околийският началник на ДС.

В досието му са запазени десетки разписки за получените суми от ДС, като се подписва под агентурния си псевдоним „ПЛАМЪК“.

По негови донесения ДС открива разработка „НЕМИРНИК“ на мъж, който е имал намерение да извърши бягство и разработката е реализирана от ДС в Благоевград.

Внедрен е в група, разработена под като активна групова разработка на ДС „КОНСПИРАТОРИ“ на лица, които са имали намерение за бягство през граница.

Конспиратор с ценни разузнавателни качества

„Агент „ПЛАМЪК“ има добра култура и ценни разузнавателни качества. Умее да пази конспирация. Има правилно отношение към органите на ДС. Спазва линия на поведение и проявява самоинициатива. Упорит е при изпълнение на задачите и съвършено точен. Същият има широки връзки сред бившите хора, както в страната така и по негови данни и зад граница, които са бивши връзки на баща му от миналото“, се посочва в един от секретните документи на ДС за Никола Даскалов – агент „ПЛАМЪК“ от 1954 г.

В края на същата година личното му и работно дело са препратени в София, където Даскалов се устройва. Там е поет от Второ управление на ДС (контраразузнаването). През 1955 г. в София агент „ПЛАМЪК“ работи вече по линия на легионерите.

Агент на ДС под псевдонима „САВОВ“

През 1956 г. с цел по-голяма конспиративност псевдонимът на Даскалов е променен от ДС на „САВОВ“. Под този псевдоним той продължава да се подписва на разписки за парични възнаграждения, които Държавна сигурност му изплаща.

Описан е като агент с „големи перспективи, умее да пази конспирация, много находчив, смел, тактичен, умее да се внедрява, находчив и бързо печели доверие във вражеските среди. Първоначално се е увличал в провокационно отношение към обектите, но при оказаната му помощ е избегнал тази слабост“, се казва за него в една от строго поверителните справки за агента.

През 1957 г. Никола Даскалов е осъден условно по случай на кражба от други лица, които му доверили извършеното, но ДС установила, че той не ги е информирал своевременно.

„Агентът остана с впечатление, че ние сме му помогнали да не го осъдят и него [ефективно] и подобри още повече своята работа“, е посочено в строго секретна характеристика на ДС за агент „САВОВ“ – Никола Даскалов след този случай.

Той дава на ДС сигнали за „остра вражеска дейност“, закани за бягство и др., е посочено в същия документ от октомври 1957 г.

Разконспириран като агент на ДС

През 1958 г. след скандал в ресторант „Балкан“ в София между няколко души и служител на МВР, сред които е и Никола Даскалов, ДС получава информация, че човек от с. Малка Брестница, който е арестуван, започва да твърди, че това е станало по донесение на Никола Даскалов и че последният сътрудничи на МВР.

През февруари 1959 г. ДС получава ново агентурно донесение за хора от кръга на Никола Даскалов, пред които, след като се оплакал, че е в затруднено материално положение, го попитали: „Не ти ли плащат вече от ДС?“

Запазените в досието му разписки показват, че в същото време агент „САВОВ“ продължава да получава солидни възнаграждения от ДС.

През 1961 г. ДС му съдейства да бъде уважена молбата му да получи престой в София за 6 месеца.

Изключен от агентурния апарат въпреки желанието му да работи

През октомври 1961 г. агент „САВОВ“ е изключен от работа по линия на „бивши фашистки организации“.

Мотивът е „въпреки желанието му да работи, няма подходящи обекти, по които може да се ползва“.

Работата с агент „САВОВ“ е прекратена и той е изключен от агентурния апарат на ДС.

Донесения от бившия агент „САВОВ“

През април 1969 г. ДС започва да получава писмени донесения от Никола Даскалов, които посочва, че идват от „бивш агент „САВОВ“ по случаи на подготовка за бягство зад граница.

Донесенията в Софийско градско управление на МВР-ДС е подписано ръкописно от Даскалов с агентурния му псевдоним – „САВОВ“.

Отново вербуван в услуга на ДС

През юни 1982 г. Държавна сигурност отново вербува Никола Даскалов. Това прави тогавашното Коларовско районно управление на МВР.

ДС този път го използва срещу пребиваващи чужди граждани в страната и излизащите български граждани зад граница.

„В отговор на направеното предложение и разяснения Даскалов заяви, че ще оправдае оказаното му доверие и ще се включи в решаването на поставяните пред него задачи“, се подчертава в строго секретния рапорт относно: Извършена вербовка на лицето Никола Даскалов от 29 юни 1982 г.

Той работи по дело за оперативна проверка „КЪЛВАЧ“ по линия на „Бивши хора“ и „Интелигенция“, а също така и за придобиване на информация за чужденци по линия на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.

1990 г. – изключване от агентурния апарат на ДС

След началото на краха на тоталитарната комунистическа система в България в края на 1989 г. започва изключването на стотици агенти на ДС от агентурния апарат на репресивната машина на БКП.

На 20 февруари 1990 г. началникът на Второ общинско управление на МВР в София утвърждава строго секретно предложение за изключване на агент „САВОВ“ – Никола Даскалов от агентурния апарат на ДС.

Предложението съдържа и указания материалите за него да бъдат унищожени в Трети отдел (архива) на ДС.

Случайно или не те не са унищожени. Днес те достигат до нас, за да се знае истината и като неотменимо доказателство срещу опитите за подмяна.

„Бил ли сте агент на ДС? Нямам отговор на този въпрос“

Публикуваното на сайта на фондация „Софийска платформа“ интервю не е в класическа форма. То е поднесено след преработка от софтуер така, че посетителят в сайта да задава въпроси на интервюираният и той да отговаря.

Ако човек зададе въпроса на Никола Даскалов: „Бил ли сте агент на ДС“ получава следното: „Нямам отговор на този въпрос, но мога да разкажа за живота си преди 9 септември 1944 г.“

Няма отговор и на въпроса: "Донасял ли сте за младежи земеделци в концлагера "Белене"?

Манипулация за декларациите за вербовка от ДС

и декларациите при напускане на лагер или затвор

Системата на сайта предлага серия от насочващи въпроси. Сред тези за Никола Даскалов има и такъв: „На теб предлагаха ли ти станеш доносник?“

Никола Даскалов не отговаря директно, не разказва и за своите донесения през 16-те години от сътрудничеството си с ДС, а обяснява:

„Това се правеше при стандартните периодични подред повиквания при офицера по режима - Блажо. Знам какъв ще бъде следващият въпрос, аз ще ви отговоря на него, но ви моля, не го задавайте на останалите интервюирани. Защо да принуждавате хората да ви лъжат? Следващият въпрос ще бъде, викан ли съм и подписал ли съм. Викан съм и съм подписал. Някои ще кажат: „Ама, защо си мълчиш?“ Да сте чували изнасилена жена да желае да говори? Въпросът много прилича на това: „Вие изнасилвани ли сте?“ Ако кажа „Не“, „А случайно да сте проституирала?“ Едва ли повече от 1% от хората, които са минали през лагера и през политически затвор, са останали да не подпишат съответната декларация. Съответната декларация не е адресирана към един или друг отделен обект. Тя е генерална. Обещаваш, че ще бъдеш техен слуга и толкоз. Като си задължен и да опазиш този разговор в желязна тайна от абсолютно всички останали.“

Твърдението му е манипулативно, защото декларациите при напускане на лагер или затвор нямат нищо общо с декларациите за сътрудничество и това е широко известен факт.

Твърдението на Даскалов, че едва ли повече от 1% от хората, преминали през лагер или политически затвор, не са подписали декларация също не е вярно. Това го доказват проверките на Комисията по досиетата и разкритите от нея сътрудници на ДС в политическия живот, особено за периода на първите няколко парламента в България, в които бивши концлагеристи, включително от „Белене“ и бивши политически затворници участваха активно като народни представители.

Въпроси към „Софийска платформа“

В понеделник, 16 юни 2025 г., основателят на сайта desebg.com Христо Христов отправи покана към изпълнителния директор на фондация „Софийска платформа“ Луиза Славкова за техния проект „Истории от Белене“ и за изложбата им на Втори обект, която миналата седмица предизвика протест на дружеството на бившите лагеристи от третия период в „Белене“ „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, които преживяха втори „възродителен процес“ чрез нея.

Г-жа Славкова се въздържа от поканата за интервю с мотива, че може да се извади нещо извън контекста.

Христо Христов я информира, че в този случаи ще отправи по електронна поща писмени въпроси във връзка с публикация, която подготвя и ще изчака за отговор до сряда (18 юни) на обед, за да може фондацията да се възползва от правото си на позиция.

Ето и въпросите към изпълнителния директор на фондация „Софийска платформа“ Луиза Славкова:

1. Имате ли изграден стандарт и правила при подбора на хората, които включвате и интервюирате за проекта си „Истории от Белене“?

2. Ако имате такива правила те включват ли проверка на хората, на които сте се спрели дали са свързани по някакъв начин с тоталитарния комунистически режим и проверка на техните твърдения?

3. Извършвате ли проверка дали подбраните от вас хора са били сътрудници на тоталитарните комунистически служби?

4. Ако извършвате такава проверка защо сте допуснали да интервюирате човек, който не само е бил агент на Държавна сигурност, но е вербован като такъв именно в концлагера „Белене“, където е донасял за младежи, въдворени в лагера и за чужди граждани, попаднали там? Става въпрос за Никола Даскалов.

5. Това проблем ли е за вас или не е проблем? Считате ли е, че е нормално агенти на ДС да говорят за комунистическото минало, респективно за концлагера „Белене“ без да се съобщава, че те са били такива?

6. Защо в информацията на вашия сайта https://belene.camp за интервюирания „оцелял“ Никола Даскалов не е посочено, че той е публично обявен за агент на ДС?

7. Откъде почерпихте информацията, публикувана на сайта, че провинението му да бъде въдворен е, че е син на областен управител в Царство България? Убедени ли сте, че тя е вярна?

8. Като спестявате информация за агентурната принадлежност на Никола Даскалов не участвате ли във фалшифицирането на истината за жертвите на концлагера „Белене“?

9. Не смятате ли, че подменяте истинската история за жертвите на концлагера „Белене“ като давате възможност на платен агент на ДС, който е вербуван в същия лагера и е донасял за младежите там, да „разказва“ история за лагера без да информирате читателите, че той всъщност е секретен сътрудник на репресивния апарат на комунистическия режим?

10. За вас проблем ли е, че сте използвали агент на ДС (Никола Даскалов) от концлагера „Белене“ в изложбата си на Втори обект на лагера, без да отбележите това на неговото табло?

11. Това ли е ценностната система, която изповядвате в своята работа – да интервюирате агент на ДС от концлагера „Белене“, но да го представяте като „оцелял“ и да разказва за „Белене“, а също така да го включите в изложбата си ва Втори обект, като спестявате публично достъпна и лесно проверима информация за неговата принадлежност към Държавна сигурност?

12. Не смятате ли, че дейността ви в посока на паметта за комунистическия режим, както и за концлагера „Белене“, се разминава драстично с желанието на българското общество, заявено още в началото на прехода, да бъде прекъснато влиянието на агентите на ДС върху обществено-политическия живот след 10 ноември 1989 г. и да бъде осветена тяхната дейност?

13. С какво включването на агент от концлагера „Белене“ в сайта ви за „Истории от Белене“ и в изложбата ви на Втори обект „допринася за увеличаване на демократичната култура в страната посредством по-качествено гражданско образование“, което твърдите, че предлагате и провеждате?

14. След като сте допуснали такова фалшифициране на истината и фактите с вкарване на агент на ДС от концлагера „Белене“ във вашия сайт за „Истории от Белене“, както и в изложбата ви на Втори обект, считате ли се в „Софийска платформа“ за компетентни да работите за паметта за тоталитарния комунистически режим и в частност – за лагера „Белене“?

„Софийска платформа“ отговаря на въпросите

В посочения срок от „Софийска платформа“ бе получен отговор, подписан от Луиза Славкова, както и от учени, които са посочени като консултанти на проекта и изложбата.

Луиза Славкова, изпълнителен директор на фондация „Софийска платформа“

Отговор на въпроси от 16.06.2025 г. от Христо Христов до фондация „Софийска платформа“

Проектът „Истории от Белене“ цели да съхрани личните спомени за комунистическия режим с фокус върху лагерите и политическите затвори. Като част от проекта екипът на фондация „Софийска платформа“ заедно с експерти проведе пространни интервюта с оцелели както от лагера в Белене, така и от други лагери и политически затвори (над 100 часа записи и над 3000 зададени въпроса), които станаха основата на софтуер за онлайн разговори с оцелели: www.belene.camp.

Изборът на събеседниците е осъществен с участието на авторитетни специалисти като проф. д-р. Даниела Колева, професор по устна история и изследвания на паметта в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ), проф. д.н. Момчил Методиев от Нов български университет (НБУ)/Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“ (ИИБМ), автор на основополагащи изследвания на Държавна сигурност през периода до 1990 г., Димитър Димов от НБУ/ИИБМ, както и Борислав Скочев, автор на единственото цялостно историческо изследване на концлагера Белене.

Критериите, по които този избор е направен, са различни: социални, политически, етнически, полови и други, както и през кои години интервюираните са били в лагерите и затворите.

Покойният Никола Даскалов, единият от общо 9 интервюирани в рамките на проекта, в няколко отговора на въпроси, открито говори за вербуването от Държавна сигурност (ДС). Посетителите на сайта могат директно да му зададат въпрос дали е вербуван и ще получат отговор.

Включването на такива въпроси в интервютата дава представа за характера и мащаба на репресията в и извън лагерите/политическите затвори – не само физическата, а и психическата. Считаме, че натискът за сътрудничество и вербуването на сътрудници от ДС е един от многото жестоки инструменти, с които тоталитарната власт се опитва да унищожи съпротивата и недоволството срещу себе си. По този въпрос в последните години изследвания са правили проф. д-р Лилия Топузова от Университета на Торонто и проф. д.н. Мартин Иванов от СУ. Ето какво казва Лилия Топузова:

„Днешният речник, който борави с понятия като „агенти“ и „сътрудници“, не успява да улови екзистенциалната безизходица, пред която са били изправени лагеристите — онова принудително „изборно“ съгласие, взето в граничното пространство между глада, страха и надеждата да опазят близките си.“[1]

[1] L. Topouzova, Unsilencing. The History & Legacy of the Bulgarian Gulag (Cornell, 2025).

Информацията за живота на Никола Даскалов е почерпена както от интервюта с него, така и от публично достъпните официални документи, от спомени и от свидетелства.

Дата: 18.06.2025 г.

Подписи:
Луиза Славкова, изп. директор „Софийска платформа“
Борислав Димитров, зам.-директор „Софийска платформа“
Борислав Скочев, автор на единственото цялостно историческо изследване на концлагера Белене
проф. д-р. Даниела Колева, професор по устна история и изследвания на паметта в СУ
Димитър Щ. Димов, НБУ/ИИБМ
проф. д.н. Момчил Методиев, НБУ/ИИБМ, автор на основополагащи изследвания на Държавна сигурност през периода до 1990 г.