Проруският патриарх Даниил все повече налага тоталитарни практики в управлението на БПЦ, вживявайки се в ролята на самодържец, незачитайки колективния орган, забравяйки, че просто е пръв сред равни. Поредно доказателство за това е случилото се на последното заседание на Синода на 11 септември тази година, разказаха пред Faktor.bg източници от патриаршията. Скандалът е грижливо пазен в тайна повече от месец, а за него няма нито дума в църковните сайтове или в официалното издание на БПЦ. 

Прецедент в най-новата история на Църквата

За първи път петима членове на Синода – митрополитите Русенски Наум, Старозагорски Киприан, който е и председател на канонично-правната комисия, Плевенски Игнатий, Сливенски Арсений и Доростолски Яков  - внасят Еклисиологическо, богословско, църковно-правно, каноническо, уставно, юридическо и етическо становище (виж в прикачения файл целия документ, б.р.). То е адресирано до Св. Синод, изложено е в 45 страници, с приложени към него 7 документа. 

Каноничното становище е свързано с 

църковния статут на архимандрит Дионисий

Петте митрополити настояват Синодът да се произнесе по Становището и да се пристъпи към финализиране на каноническия акт по процеса на въвеждане в архиерейски сан на Дионисий. На 28 ноември 2014 година той е избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ.  Но процедурата реално не е завършена, защото Дионисий тогава не е ръкоположен, а това е публичният акт, с който се финализира процесът. До крайния етап не се е стигнало, защото тогава патриарх Неофит е допуснал „създаването на духовен, канонически и юридически вакуум, което е риск за църковното тяло и подлага на изпитание съборността и легитимността на българския Синод въобще“, аргументират се петте митрополита.

Наум, Киприян, Игнатий, Арсений и Яков  считат, че съгласно каноните и свещеното писание, неръкополагането на Дионисий в епископски сан след 11-годишно мълчание и при наличието на нов патриарх ограничава БПЦ, а незавършването на процедурата е

 „измяна към вярата“

Ако процедурата бъде завършена, а Дионисий ръкоположен, той може да заеме административна длъжност, но може да остане и епископ на разположение на Синода и да не изпълнява никакви функции, обясняват духовници.

В каноничното становище петимата митрополити изброяват членове от Устава на БПЦ, аргументирайки се с канони от различни събори, с признати от всички Църкви тълкования от светите отци, позовават се и на прецеденти в други поместни църкви и на съвременни световно признати канонисти от целия свят.

Съгласно член 64 от Устава на БПЦ каноничното становище задължително трябва да бъде допуснато за разглеждане. Но в пълно нарушение на Устава, патриарх Даниил, възползвайки се от конюнктурната обстановка на мнозинството, което си е осигурил към момента, налага гласуване – дали  да се допусне до разглеждане каноническото становище. С резултат 8 на 6 гласа разглеждането на становището не е прието, в пълно  противоречие с Устава приет от шестия Църковно народен събор. 

Ако Синодът не гледа канонически становища, какво друго разглеждат, освен искания за пари и имоти от правителството? С какви верови въпроси  се занимават тези старци, 

държат се като босове на корпорация, 

а не като духовен орган, коментира пред Faktor.bg духовник. Според него Синодът е бил длъжен да допусне до разглеждане каноническото становище, а след дебат е бил в правото си да отхвърли ръкополагането на Дионисий.

Отказът от гледане на каноническо становище от един колективен орган, какъвто е Синодът представлява акт на саомотказ от изпълнение и самоотлъчка от длъжностна функционалност на митрополити, в качеството им на синодални архиереи. В случая поведението на владиците е окончателно свидетелство не само за погазване на канон и Устав, а и за злоупотреба с власт, което представлява не вътрешноведомствен и административен проблем, а фактически отказ от пълноценна автокефалия на поместната православна църква, вземайки се предвид и условието, че БПЦ съществува по силата на държавен закон и на субсидия от държавен бюджет, коментират запознати с църковното право.

Faktor.bg научи още, че становището е било изготвено по поръчка на митрополитите от канонисти на Атинския богословски факултет. Парадоксалното в случая е, че в редовете на църковната администрация Синодът и патриархът търпят и си затварят очите за доказани развратници, богохулци и участници в убийство на свещеник. Явно стилът на Даниил е болшевишки и прилага Устава на БПЦ така, както дяволът чете Евенгилието. По-тревожното е, че новият патриарх не следва Христовите завети, а дава сила на личните си чувства, допускайки омразата да го заслепява.

Днес, в деня на свети Иван Рилски, отбелязвайки 1045 години от пренасяне на мощите на Чудотвореца в Средец през 980 година, си даваме ясна сметка за моралната деградация на БПЦ и нейните архиереи, пагубното обсебени от болшевизма и руския православен сатанизъм.

Факсимилета от първа и последна страница на каноничното Становище