Смешни и абсурдни са напъните откъм Америка да борим македонизма

Ако Светослав Станков стане български посланик във Вашингтон, ще бъде триумф за калинките, но пагубно за дипломацията, казва пред Faktor.bg  сънародникът ни

Георги Бошнаков е български бизнесмен и граждански активист от Чикаго. Активен деятел в център „Малката България“ и „Малко българско училище“. Преди една седмица името му беше споменато в статия в българската медия BG Voice като „основен организатор на очерняща кампания“ срещу генералният консул Светослав Станков. За случващото се в българската общност, разговаряме малко преди разсъмване. в Чикаго. 

Интервю на Мая Георгиева

-  Г-н Бошнаков, от български медии отвъд Океана разбираме за напрежение между нашата общност в Чикаго и генералното ни консулство в града. Вашето име беше конкретно споменато, потърсихме ви за мнение по темата. Какво се случва във Ветровития град, неофициалната столица на България в чужбина?

- Здравейте и благодаря за проявения интерес към българската общност в Чикаго. Ние сме многобройни и многолики, но държим здрава връзка с България, защото това е нашата Родина, там са нашите родители и роднини. Но ние сме и хора свободолюбиви, живеещи в държава с върховенство на закона и не приемащи команди от когото й да било, още повече от официални български представители. Тук визирам конкретно генералния консул в Чикаго Светослав Станков, който още с встъпването си в длъжност показа, че „той ще кара влака“ и няма намерение да води диалог с никого. Конкретен пример мога да ви дам с поредица културни събития на общността, които Станков, заедно с един одиозен местен журналист, се опитват да приватизират и материализират за собствена сметка. Създава се огромно разделение и постоянни пречки, ако не се съобразяваш с техните претенции. Конкретен пример в това отношение е една „проверка“ на Станков в българска детска градина в едно от чикагските предградия. Без уведомление и без разрешение г-н генералният консул е нахлул в помещението, където се провеждат заниманията с децата, започвайки да ги брои и да разпитва кой какъв е, откъде е и други подобни действия. Няма нужда от такава полицейщина, защото съм сигурен, че директорката Живка Бубалова – Петрова щеше да му предостави цялата необходима информация. Резултатът – спряна държавна субсидия за българската детска градина благодарение на българския генерален консул в Чикаго. Много мило, няма що… 

- Но и вас ви обвиняват, че водите „целенасочена кампания“ срещу генералния консул Светослав Станков. Така ли е? Кой има интерес от такава атака и кой стои зад нея?

- Това обвинение е от сорта „Крадецът вика: “Дръжте крадеца!“. Никой няма интерес от подобна кампания и никой не води подобна атака срещу генералния консул. В представите на господин Станков изглежда, не съществува терминът будно гражданско общество. Тандемът Станков – Дараков има определени цели и работи по тях от първия ден на пристигането на Станков в Чикаго. Тъй като егото и на двамата е в пъти по-голямо от професионалните им качества и особено „журналистът“, който държи да се изтъква, не веднъж в частни разговори е споменавал, как целта е да се свали заемащият, към онзи момент, посланик във Вашингтон Георги Панайотов и на негово място да се назначи Станков. Това обяснява защо в  “BG Voice” бяха публикувани множество статии срещу бившия вече посланик Панайотов. 

На местно ниво в Чикаго, „непослушните“ са наказвани с двойна атака – лъжливи новини в “BG Voice” и институционален натиск от генералния консул. Зависимостта между двамата е фрапираща. Стигат до там, че Дараков знае във всяка една секунда къде е Станков, с кого и какво говори. В същото време Станков отказва каквато и да е комуникация с останалите български медии, за което има пуснати оплаквания до МВнР – може да питате например издателя на „Еврочикаго“ – Петър Стаматов, или Светлозар Момчилов – издател на „България сега“, за потвърждение. Множество са случаите, когато след приключен телефонен разговор със Станков, аз или близки до мен хора получаваме обаждане от Дараков и разговорът продължава от мястото, където е приключил разговорът със Станков  малко преди това. Не мисля, че подобна обвързаност между държавен представител и която и да било медия е нормална. Та да повторя отново отговорът на въпроса Ви: нека да се прави разлика между реакция на будна и действена гражданска общност и „целенасочена кампания“.  

- Обичайна практика ли е генералният консул да проверява български детски градини и български училища в района, стресирайки по този начин децата, които се обучават в тях?

- Не, до идването на Станков не е имало такава практика. Генералните консули са осъществявали контрол посредством ежедневна връзка с училищата, буквално. Контролът не означава да нахълтваш в детски градини, а да си част от общността – да бъдеш на нашите празници и събития, да бъдеш част от нашия общностен живот – нещо, което са правили и Иван Анчев, и Симеон Стоилов и всички генерални консули преди тях – всички те бяха част от нас, като българи и като общност.

- Извън този конкретен казус – какво е общото отношение на българската общност към Генералното консулство в Чикаго?

- В общността ни все още е дълбоко залегнало уважението към институцията Генерално консулство. Това уважение е изградено от заемащите преди Станков този пост и професионалните им екипи. Сегашният екип, в лицето на консул Бойко Хаджийски, смея да твърдя също се отнасят професионално и съвестно към работата си. Това уважение обаче не би трябвало, да е задължение! В разговорите ми с другите организации и частни лица често чувам: „Да, прав си, но той е представител на държавата все пак и трябва да го слушаме“. Съжалявам много, но ние, емигрантите сме отишли буквално в другия край на земното кълбо и една от главните причини за това е, че искаме да живеем в правова държава, където всички са равни пред закона! Има доста други организации и частни лица, които са потресени и отвратени от държанието на Станков, но заради позицията, която заема, не желаят да си изкажат мнението. И тук мога да говоря с имена на конкретни организации, но няма да го направя, защото не е редно от чисто човешка гледна точка. Може би единствената организация, с която Станков е в добри отношения, е МПО „Пирин“ (Чикаго), в която са наши сънародници, с чувствителност и интереси по отношение на т.нар. „македонски въпрос“. Бих казал, че това е и единственият въпрос, който живо интересува Станков. 

- Македонистката тема не е ли важна в Америка? В какъв смисъл казвате, че генералният консул е едностранен в своя подход?

- Вижте, „македонският въпрос“ и „македонизма“ или борбата с него интересуват може би стотина – двеста човека в Средния Запад. Това са наследниците на славната някога, но днес абсолютно бутафорна, Македонска патриотична организация (МПО). Този въпрос пък във Вашингтон, каквито мантри предполагам, че Станков пробутва пред покровителите му в София, не интересува абсолютно никого! Как си представяте, че в момент, когато светът се тресе от войната в Украйна, ситуацията в Газа и търговската война на САЩ с Китай, някой в администрацията на Тръмп да обърне внимание на междусъседските дърляния между България и Северна Македония? Смея се с глас, ако някой го твърди това. И още по-силно се смея, ако някой в София пък му вярва на Станков, прокарващ подобна теза и конструкция – че трябва да борим македонизма откъм Вашингтон… Голям смях!

-  Защо тази Македонска патриотична организация (МПО) е фиксация за Светослав Станков?

-  Говорил съм с момчета от МПО „Пирин“, които са добри хора и добри българи, и те са ми разказвали, че тази организация в началото на ХХ век е била голяма обществена сила, имаща водеща и много важна поддържаща роля за българската емиграция в САЩ. Строили са църкви – почти всички стари български църкви са изградени от и със средства на Македонската патриотична организация. Това, разбира се, е била една изцяло българска организация, в която са членували наши сънародници от Македония – от онази Македония, за която знаем, че са загинали хиляди достойни българи. 

 Уви, днес ситуацията е коренно различна – МПО се е свила до една шепа хора, които не знаят какви са и откъде са, последните председатели (президенти) на МПО, независимо че носят фамилии, завършващи на „офф“ и „ефф“, не знаят и дума български. Не знаят и македонския „език“, умишлено слагам кавички, за да не ме помисли някой за безродник. Ежегодните им конгреси са по 2-3 дни, винаги някъде из Средния Запад, по време на които конгреси пленарното заседание е буквално два часа, а останалото време се пеят стари македонски песни и се танцуват хора. Това е МПО днес, което консулът Станков иска да представи като значима сила, способна да реши въпроси, които са отдалечени на 9 хил. километра от Чикаго.

По същия криворазбран начин Станков се опита да попречи на съживяването на почти изгубената за нас българска църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, която беше към Православната църква на Америка, а сега в неделя (19 октомври, бел.ред.) ще премине официално към Българската православна църква. 

- Чакайте. Искате да кажете, че българският генерален консул, представителят на българската държава в тази част на Америка е бил ПРОТИВ връщането на църквата „Св. Иван Рилски“ към БПЦ? Това е скандално, ако е така.

- Абсолютно сте прави, че е скандално! Генералният консул в продължение на повече от година прави всичко по силите си, за да саботира по всевъзможен начин това да се осъществи! Единствено нямам отговор как тези му действия се вписват в близкото му приятелство с настоящия патриарх Даниил. 

За да сме коректни в казуса с църквата „Св. Иван Рилски“, трябва да отбележим, че тук отново става въпрос за тандема Станков – Дараков, тъй като всичките им действия са синхронизирани на 100 %. Дараков съчинява негативни и неверни статии за църквата и свързаните с нея хора, а Станков, базирайки се на въпросните статии, пише доклади до София, по същество – доноси, и ги разпраща до съответните институции. Не само това, но и звъни на всички по веригата, за да се опита да дискредитира хората, заели се да спасят църквата, злоупотребявайки със заеманата от него висока държавна позиция. Аз отправих запитване по ЗДОИ (Закона за достъп до обществена информация – бел.ред.) по този въпрос до Дирекция „Вероизповедания“ при Министерски съвет и Външно министерство, но информация ми беше отказана. Защо? Тези действия на Станков са много добре известни на МВнР и Дирекция „Вероизповедания“, но не им е удобно да го признаят. 

-  Притеснителни неща разказвате, г-н Бошнаков. Как ще се излезе от тази конфликтна ситуация, каква е визията на нашата общност за идеалния български дипломатически представител в чужбина?

-  След опита с г-н Станков, аз лично се надявам на едно единствено нещо – въпросният бъдещ представител да не пречи. Това е на първо място. Българската общност в Чикаго е жива, работеща и дейна. Подобно поведение за приватизиране на всички културни мероприятия от страна на генерален консул и подарявайки ги на една частна фирма е абсолютно недопустимо. Подобен финансов и културен грабеж в полза на едно определено лице, създава чувството на злоупотреба със служебно положение, нечисти взаимоотношения и поражда редица други въпроси след себе си...

- В България името на г-н Станков  се спряга за бъдещ посланик във Вашингтон. Чуваме, че бил фаворит на Румен Радев за поста. Как приемате тази номинация?

-  Стига, моля ви се! Ние в Чикаго обичаме Алеко Константинов и неговите разкази. Веднага се сещам за персонажите в един от тях – Ристю, превърнал се в консула Христофор Белокровский. „Пази Боже, сляпо да прогледа“…

Това ще бъде триумф за калинките, но пагубно за дипломацията на България!