Божидар Колев, Георги Василев

Финландският министър-председател Сана Марин беше критикувана последната седмица по отношение на изтеклия видеоклип, в който тя купонясва абсолютно законно със свои познати и приятели. Последваха необосновани обвинения за прием на наркотици, които бяха опровергани след като тестът за употреба на наркотични вещества излезе отрицателен. В този „скандал“ наречен „партигейт“ има два въпроса: Неморални ли са действията на Сана Марин и кой има полза от този скандал? Отговорът на първият въпрос е простичък – не. Вторият въпрос изисква повече разяснение.

В изтеклото видео се вижда министър-председателката как танцува и се весели заедно с други хора. Това само по себе си не противоречи на никакви морални принципи. Нито пиенето на алкохол, нито танцуването и забавлението са прецедент в политическия живот. От Стефан Стамболов, който обича хазарта и купоните, до Чърчил, Борис Джонсън и сега Сана Марин, забавленията не са нещо ново за политиците.

Няколко анализа публикувани в медиите посочиха правилно, че прагът във Финландия за това какво представлява „политически скандал“ е изключително нисък. Този нисък праг се дължи на две неща – най-ниската корупция в света и качественото образование.

Финландия е на първо място по ниска корупция в света заедно с Дания и Нова Зеландия (Transparency - Corruption Perceptions Index 2021). Това предполага нисък брой скандали и ако има такива, те са много малки. Тази политическа среда е здравословна, но при едно колебливо и лесно манипулируемо общество, средата става опасна, тъй като всяко едно действие на политик може да бъде манипулирано по такъв начин, че да се създаде скандал.

Северната страна обаче е много добре подготвена за справяне с този проблем, тъй като тя има силно лекарство срещу него – образованието. Според индекса на медийна грамотност 2021, Финландия се класира на първо място. Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.

За сравнение България заема 30 място в класацията от 35 държави и е редом с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място) и Черна гора (32 място). Позицията на България се влошава с 1 място спрямо 2019, като се връща на позициите от 2018 и 2017 г.

Устойчивостта на финландския народ към дезинформацията веднага се забелязва. Това пролича в споделянето на множество видеа на финландци как танцуват и множество публикации в подкрепа на Сана Марин.

Големите медии във Финландия неминуемо са забелязали настроението на народа, тъй като според Евронюз повечето финландски медии изглежда са се оттеглили от скандала, докато уебсайтовете на таблоидните вестници все още са пълни със зловещи подробности, клюки, слухове, реакции и спекулации за личния и професионалния живот на Сана Марин.

В централния вестник на страната „Helsingin Sanomat“ най-четените статии в съботния следобед бяха за дългото чакане в увеселителен парк в Хелзинки, за войната на Русия в Украйна, за концерта на Ед Шийрън на Олимпийския стадион в града и за това как плувните басейни стават все по-популярни в региона на столицата.

Въпреки всичко Сана Марин има високо обществено одобрение за работата, която е свършила като министър-председател, особено по време на пандемията.

В най-скоро време ще бъдат публикувани разнообразни социологически изследвания, които ще покажат как този „скандал“ е повлиял на Марин. Поради факта, че финландците са изключително устойчиви към дезинформация, а също така са прогресивни, не е изключено да има и повишение в подкрепата за министър-председателката, тъй като тя се справи много спокойно и разумно.

Единствените хора, които биха имали някаква полза от подобен скандал са различни политически опортюнисти или хора, които има съвсем лична омраза към Сана Марин, тъй като „скандалът“ сам по себе си е много слабо ръководен, без много умисъл. Авторите му по-скоро са се надявали той да бъде раздут от медиите до такава степен, че откликът от него да стане по-голям, отколкото всъщност е. В него няма стратегия как да ще се развие и какъв ефект ще има, а цели елементарна дискредитация.

Има ли външна намеса?

За директна външна намеса е много трудно да се говори. Под „намеса“ в европейските медии се има предвид тиражираната по повода версия за намеса на руската ФСБ чрез своите дезинформационни кампании, провеждани чрез хилядите си тролове. Малко вероятна е подобна теория, тъй като руските служби винаги таргетират най-уязвимите държави – България, Румъния, Гърция и т.н. Страни, в които обществата са поляризирани и заразени с дезинформация.

Тази стратегия е изключително ефективна, защото в даден момент таргетираното общество започва само да възпроизвежда фалшиви новини, а руските служби имат за задача само да насочват вниманието, което спестява много усилия и пари.

Финландия обаче е най-устойчивата страна в света по отношение на дезинформацията, което би означавало, че на ФСБ ще са нужни десетки години труд, за да създадат основите за дезинформационни кампании.

Сана Марин не е първият, нито последният политик замесен в подобен ниско интензивен скандал. Такъв тип опити за дискредитация не са нов тренд, а политическа реалност от стотици години, която ще си остане такава. Въпреки критиките, скандалите и обвиненията към министър-председателката, Финландия остава една от най-добре управляваните държави в света – лидер в образованието и ниската корупция. /БГНЕС