Скандалният дарител от „Уолтопия“ вещае разпад на ЕС и превръщането на хората в себични и нецивилизовани

Шефът на „Уолтопия“ Ивайло Пенчев, който скандализира преди две седмици българите с дарение от 222 000 лева на „Александровска“ болница в София, с условия да лекуват с предимство негови служители, заразени от коронавирус само, отново провокира интерес с антиевропейски разсъждения във Фейсбук. На личната си страница Пенчев пророкува „че запозналата социална и икономическа криза заради Ковид-19 ще бъде началото на разпада на Европейския съюз“. 

Съвсем манипулативно той пробутва и друга антиевропейска теза – как никой от ЕС не е помогнал на Италия, а съпричастен бил само Китай. Пенчев внушава, че международната солидарност изчезва, а тепърва ще ставаме себични и нецивилизовани. 

Ако се вгледаме в коментарите на профила му, ще установим, че само преди месец  „щедрият дарител“ е застъпвал интересни тези и против въвеждането на еврото.

Ето последния пост, с който Ивайло Пенчев вещае края на ЕС:

„Мисля, че една много вероятна последица от започналата социална и икономическа криза ще бъде началото на разпада на Европейския съюз.
Първите признаци са на лице, а сме в самото начало.
Свободата на придвижване вътре в съюза беше ограничена веднага. Границите бяха затворени. Не бяха ограничени най-засегнатите от вируса области в съюза, както би било редно в една отворена зона.
Бяха затворени държавните граници.
На национален признак. Не на епидемиологичен.
Държави въведоха ограничения за износ на жизненоважни медицински консумативи за други страни вътре в съюза.
Почти никой не помогна на Италия в това ужасно за нея време. Най-съществената помощ дойде сякаш от Китай, а не от ЕС.
Това е само началото.
Колкото по-трудно става, толкова повече тясната национална идентичност ще взема непреодолим превес над несъществуващата европейска такава.
Лидерите на европейските институции ще стават все по-маловажни, незабележими и безсилни.
Запитайте се знаете ли имената им?
Сега е време да разчитаме все повече на себе си.
Не защото изчезването на емпатията и международната солидарност е добро нещо, а защото е неизбежно.
Ако общият враг беше някой друг народ, това можеше и да ни обедини, но случаят е друг.
Ще се борим за ограничени ресурси. И това ще ни направи себични и нецивилизовани.“