Скопие: Недоверието беше прехвърлено в Договора за добросъседство, чиято роля беше да възстанови доверието

Само възстановяването на доверието в преговорния процес и изпълнението на Договора за добросъседство, подписан през 2017 г., може да доведе до решение в интерес на СР Македония и България.

Това каза външният министър Буяр Османи в предаването „360 градуса”. Османи смята, че недоверието в прилагането на договора е в основата на проблема и отражение на това недоверие е искането на България да се приеме, че македонската етногенеза е българска и македонският език е кодифициран на основата на западнобългарски диалекти.

„Реално погледнато, тази формулировка е официално предложена от България пред Съвета по общи въпроси на ЕС: че ако приемем историческата реалност, България ще  приеме настоящата реалност. Мисля обаче, че отношението към момента е отражение на недоверието, породено от споразумението и от процеса, който сме създали. Защото тези, които казват, че споразумението не предвижда тази тема за дискутиране, са прави. Споразумението предвижда историческите комисии да разглеждат историческите аргументи като основа за съвместно честване и изграждане на доверие. Не може да има споразумение за такава формулировка”, каза Османи.

Той смята, че няма друго решение, освен прилагането на Договора за добросъседство: „Няма място за споразумение по такава формулировка. Но в основата на проблема стои недоверието. Недоверие, което съществува между обществата от дълго време и сред интелектуалци, учени, историци, политици. Недоверието обаче беше прехвърлено в договора, чиято роля беше да възстанови доверието”, посочи Османи.

Той смята двустранният договор за пътепоказател: „Знаете, че споразумението, освен комисията на историците, предвижда и междуправителствена комисия, която се събира веднъж годишно и прави общ преглед на постигнатото, какво е постигнато и какво не. Договорът предоставя механизми за това как да се контролира, но ако стигнем до заключението, че споразумението не създава доверие, можем да добавим допълнителни механизми за наблюдение на процеса, без да предрешаваме резултата от тези разисквания и разговори. Може да е под формата на пътна карта, но ние смятаме, че тя не трябва да бъде част от преговорната рамка, защото това ще усложни излишно процеса”, каза Османи. Той добави, че пътната карта ще бъде част от преговорния процес за ЕС, макар че официално няма да бъде част от рамката, тъй като другите държави-членки не са съгласни. Тези дни тази тема се обсъжда с България, след което ще се знае дали ще има преодоляване на откритите въпроси. /БГНЕС