Скопие забива подадената от Радев топка: РСМ е готова да включи българско малцинство в конституцията си
"До превръщането във факт на членството на Северна Македония в ЕС, страната е готова да включи българската и хърватската общност в конституцията". Това заяви външният министър на РСМ Буяр Османи, без да дава конкретни срокове, предаде БГНЕС.
"До членството на Северна Македония в ЕС сме готови да включим българската и хърватската общност в конституцията, въпросът за зачитането на правата на човека е най-голямата ни сила", заяви той. Припомняме, че грандиозният гаф за българско малцинство в македонската конституция беше направен от Румен Радев, който подхвърли идеята и тотално разбърка кашата в отношенията между двете страни. Анализатори коментират, че на практика по този начин страната ни отстъпва от историческата истина. В същото време очакваме и реципрочно предложение у нас да бъде признато македонско малцинство.
Външният министър на РСМ заяви днес, че засега няма идея за подписване на ново споразумение с България. "Предложението на португалското председателство все още е в сила и това предложение не е официално отхвърлено от България и за нас то е единственото, което можем да приемем", каза Османи.
За това дали има решение със София относно възможността Албания да напусне пакета и да започне преговори, Османи каза, че досега Тирана е изразила ясна подкрепа и не търси изключване от пакета.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика