В далечната 811 г. в битка при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит. Сердика, днешна София, която Крум превзема, се превръща в ябълка на раздора с ромеите.
Императорът лично повежда войските си през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда повторно Плиска.
Крум се обръща към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение на страната. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.
Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.
В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императора загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Летописецът Теофан отбелязва: „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Българският кан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент, който пада убит по време на бран.
Фактор
Императорът лично повежда войските си през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда повторно Плиска.
Крум се обръща към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение на страната. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.
Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.
В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императора загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Летописецът Теофан отбелязва: „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Българският кан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент, който пада убит по време на бран.
Още от От редактора
Преди 152 години излиза последният брой на в. "Независимост"
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле..., пише Христо Ботев в последния си фейлетон, отпечатан в него
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...
И след 20 години Кремъл не може да изтрие черното петно от разстрела на Анна Политковская
Покушението над руската журналистка се превърна в едно от най-скандалните убийства в Русия при управлението на президента Владимир Путин