Николай Василев

Младият политолог Слави Василев, известен като глашатай на Румен Радев, неотдавна обяви, че: " Ако не беше Червената армия през Втората световна война и Сталин лично да се ангажира България да не бъде разпарчетосана, нямаше да има модерна българска държава". Сред потенциалните похитители на България той посочи Югославия, Гърция и Турция, а като техен патрон и подбудител - Великобритания. Според Слави Василев това Сталин се застъпил за нас заради "личното си приятелство с Георги Димитров".

По късно, след като получи много критики, в свой пост в социална медия политологът направи лека корекция на тона. Навлизането на Червената армия в България, било цената, която България трябвало да плати, за да не се стигнело до нови тежки териториални загуби.

Ако приемем, че съветската окупация е била цена, която сме платили... от това в никакъв случай не следва, че трябва да възхваляваме Червената армия. Защото

"цената" е наистина чудовищна -

избиване на хиляди хора, разбиване живота на стотици хиляди, изоставане в развитието спрямо съседните държави - ощетило милиони българи. 
Друг е въпросът, дали ако България не беше окупирана от Червената армия, тя е щяла да изгуби територии.

Слави Василев обвинява доста несправедливо Турция. Истината е, че в този период тя се държи изключително коректно. Знаем, че по-рано, когато Вермахтът е още на съветска територия, Сталин призовава Турция са се включи във войната срещу Германия и да получи български земи! Турция отказва и обявява война на Германия едва през декември 1944 г. Напълно по силите ѝ е било да обяви война на Германия и на България на 5 септември, веднага след като СССР прави това и да откъсне част от българската територия. Трябва да ѝ благодарим, че не го прави. 

Югославия - формално преродена като федерация, отправя претенции към Пиринска Македония и още през декември се заговаря за трансфер на областта към "Демократична федерална Македония". Не Сталин, а омразният Чърчил парира подобни действия и настоява да се изчака до подписването на мирен договор с България. Прави го разбира се, не заради България, а заради Гърция. Убеден е, че ако Пиринска Македония попадне в ръцете на Титова Югославия, натискът над неговия съюзник ще бъде прекалено голям. Но именно британските протести не допускат светкавичен "трансфер" на Пиринска Македония към Югославия. В Благоевград могат да построят паметник на Чърчил.

След края на войната Гърция оправя искане за "корекция на границата" в Родопите. Ако България не беше окупирана от Червената армия, може би някои от гръцките претенции е можело да бъдат удовлетворени. Но и това съвсем не е сигурно! 

Но тук стигаме до големия въпрос за поуките от историята.

За Слави Василев (и за много други), това, че България била единствената държава (освен Германия - трябва да добавим и Унгария), която била на страната на губещите и в двете световни войни

е някаква естествена обреченост, а не резултат на грешни политически решения

Тук той не се различава съществено от Богдан Филов, който в началото на войната твърди, че ние не можем да очакваме нищо при победа на Англия. Ако германската мощ в източна Европа се срине, ние веднага ще се болшевизираме. А ако трябвало да търсим спасение в болшевизма... никога нямало да е късно да го направим. 

Поколение по-рано обаче, при подписването на Лондонския мирен договор, спонсориран от британския външен министър сър Едуард Грей, България получава толкова безспорен излаз на Егейско море, че трябва не една, а две национални катастрофи за да го изгуби. А с това и шансът да се утвърдим като основен съюзник на "морските демокрации" на Балканите.  През 1913 г., през 1915 г., през 1941 г. през 1944-47 г. това е каузата на политическите сили, които определяме като "демократична общност". България никога да не се обвързва с една велика сила, която оспорва международния ред, а да е част от голямото семейство на демократичните народи.  Това бе цивилизационният избор, формулиран от президента Петър Стоянов, който днес Румен Радев и неговите защитници  се опитат да подменят.

Това е истинския урок на историята, който трябва да научим.