След 10 години Брекзит: Барние отвори вратата за завръщане на Лондон, но реалността е по-сложна

Десетилетие след историческия референдум за Брекзит, бившият главен преговарящ на ЕС Мишел Барние направи сензационно изявление. В интервю за вестник „Гардиън“ той обяви, че Великобритания би могла да си върне специалните условия за членство, включително запазването на лирата и оставането извън Шенген, ако реши да се присъедини обратно към Европейския съюз.

Думите на Барние, който бе премиер на Франция през 2024 г. и остава изключително влиятелен глас в Брюксел, вляха нов оптимизъм сред проевропейските среди на Острова. Зад кулисите на голямата дипломация обаче реалността изглежда много по-прагматична и сложна.

Изказването на Барние идва в момент, в който британското общество изпитва силно разочарование от икономическите последици от развода с Брюксел. Настоящите социологически проучвания консистентно показват, че над 50% от британците вече смятат Брекзит за грешка и вярват, че страната би била по-силна вътре в Общността.

По договорите на ЕС всяка нова страна членка е длъжна да приеме еврото и Шенгенското пространство. Барние обаче подчерта, че предвид вече създадените прецеденти и факта, че и други държави имат изключения в тези области, Обединеното кралство може да получи същия статут.

Политическата илюзия срещу суровата реалност
Въпреки дипломатическото „намигване“ от страна на Брюксел, бързо завръщане на Лондон в ЕС остава малко вероятно на този етап поради няколко ключови причини:

• Липса на политическа воля в Лондон. Темата за Брекзит остава политически токсична на Острова. Нито управляващите, нито опозицията в лицето на Лейбъристите имат намерение да отварят наново тази кутия на Пандора. Вместо пълноправно членство, стратегията на Обединеното кралство в момента е „предоговаряне на парче“ – търсене на облекчения в търговията и споразумения за младежки обмен.
• Капанът на условията. Дори Брюксел да направи компромис за паунда, Лондон едва ли ще си върне прочутата финансова отстъпка (British rebate), извоювана някога от Маргарет Тачър. Освен това по време на дългия процес на присъединяване Великобритания ще трябва да приема правилата на Единния пазар, без да има право на глас при създаването им.
• Препятствието „вето“. Барние вече изразява лично и експертно мнение, а не официалната позиция на Европейската комисия. За повторното приемане на страната е необходимо абсолютно единодушие от всички държави членки. Страни като Франция или по-малките икономики в ЕС, които спечелиха от преместването на бизнеси и капитали от лондонското Сити, трудно биха се съгласили британците отново да се ползват с ексклузивни привилегии.

Десет години по-късно Брекзит остава незатворена страница за британци и европейци. Въпреки че Брюксел показва, че път назад има, Обединеното кралство все още лекува икономическите си и политически рани, а за истински обратен завой ще е необходим далеч по-категоричен вътрешен консенсус.