Учени от университетите в Манчестър и Окланд са открили поразяващи разлики в нивата на металите в мозъка на пациенти с болестта на Хънтингтън, вид деменция, в сравнение с контролна група със здрава тъкан, съобщава сайтът „Медикъл експрес“.

В проучването, публикувано в „еБиоМедсин“, елементите, включващи селен (металоид), натрий, калий, магнезий, калций, желязо, цинк, мед и манган, са изследвани в 11 части на мозъка.

По-специално учените установяват значително намаляване на нивата на селен във всички 11 области на мозъка на пациентите с Хънтингтън, като изчисляват, че има висок риск от заболяване, когато нивата са ниски, предаде БТА. 

Във всеки регион на мозъка, с изключение на структурата субстанция нигра (substantia nigra), са наблюдавани повишени съотношения на натрий и калий, а в много от областите са установени повишени нива на калций и/или цинк. Локализирани намаления на желязото, медта и мангана са били налице съответно в структурата глобус палидус (globus pallidus), малкия мозък и субстанция нигра.

Болестта на Хънтингтън е смъртоносно заболяване, при което нервните клетки в някои части на мозъка постепенно се разрушават и умират, което води до пропуски в паметта, загуба на равновесие, тикове, промени в настроението и проблеми с преглъщането, говора и дишането.

Причинява се от дефектен ген, наследен от родител, и често се появява между 30 и 50-годишна възраст, но патогенетичните му механизми все още са слабо проучени.

Понастоящем не съществува лечение за заболяването, което засяга около 8 на всеки 100 000 души във Великобритания.

Известно е, че селенът играе важна роля в защитата от оксидативен стрес, водещ до дисбаланс между свободните радикали и антиоксидантите, който може да увреди органите и тъканите и да доведе до Хънтингтън. Той също така участва в дисфункцията на митохондриите (източник на енергия в човешките клетки), за която е известно, че се появява при развитието на Хънтингтън.

Натрият и калият играят важна роля в централната нервна система, като регулират провеждането на електрическите нервни импулси.

Калцият, цинкът, желязото, медта и манганът също участват в процеси с широк обхват като генна експресия, клетъчна сигнализация и клетъчна смърт.

Областите с различни нива на невродегенерация са изследвани с помощта на най-съвременната технология, наречена масспектрометрия с индуктивно свързана плазма.

Научният ръководител д-р Мелиса Шолефийлд каза: „Това е първото известно проучване, което изследва металите едновременно в много области на мозъка на хората с Хънтингтън. Смятаме, че промените, които открихме в техните нива, биха могли да допринесат за няколко патогенетични механизма, включително митохондриална дисфункция, оксидативен стрес и дисфункция на кръвно-мозъчната бариера, както показват предишни проучвания при мишки“.

Главният изследовател професор Гарт Купър сподели: „Най-поразителното откритие е недостигът на селен във всяка една част на мозъка, която изследвахме. Тъй като селенът е в недостиг във всички области на мозъка, а не само в една, това означава, че един ден би било по-лесно да се ориентираме за евентуална терапия.“