12 Декември, 2025

След 6000 години: Учени разказаха историята на мъж от днешна България, нападнат от праисторически лъв

След 6000 години: Учени разказаха историята на мъж от днешна България,  нападнат от праисторически лъв

Илюстрация: GROK

Въпреки че лъвове вече не се срещат днес в България, те наистина са присъствали между неолита и желязната епоха, тъй като благоприятните климатични условия са позволили на африканските котки да се заселят на Балканите

Преди около 6000 години, по време на медната епоха, млад мъж, живеещ в днешна България, е бил открит от племето си, тежко ранен в главата и крайниците от лъв.

Според проучване, публикувано в Journal of Archaeological Science, обаче, нещастният мъж не е починал. Очевидно близките му са се грижили за него, а той  вероятно е страдал от тежки физически и психически увреждания до края на краткия си живот. Скелетът на жертвата е открит в некропол близо до обекта Козарева могила в Източна България, датиращ от петото хилядолетие пр.н.е. Изследователите казват, че младият мъж е бил на възраст между 18 и 25 години по време на смъртта си.

Скелетът показва серия от особено тежки наранявания по черепа, ръцете и краката. Подозирайки, че раните може да са нанесени от едро животно, археолозите сравняват следите по костите със зъбите на няколко месоядни животни.

Резултатите показват, че почти сигурно са принадлежали на зъбите на праисторически лъв. Според изследователите жертвата е била хвърлена на земята и ухапана многократно от хищника. Въпреки че лъвове вече не се срещат днес в България, те наистина са присъствали между неолита и желязната епоха, тъй като благоприятните климатични условия са позволили на африканските котки да се заселят на Балканите от около 8000 г. пр.н.е.

Факт е, че не знаем точно как този млад мъж се е срещнал лице в лице с един от тези праисторически лъвове . "Нямаме информация, за да определим дали е бил жертва на случайна среща, дали хищникът е ловувал уязвима плячка или дали тийнейджър от селото е извършвал една от първите си сериозни ловни експедиции“, казват археолозите.

Младият мъж почти сигурно е бил обезобразен от нападението. Зейналата дупка в черепа му е могла да причини сериозни неврологични увреждания, а нараняванията по ръцете и краката му несъмнено са правили ходенето и извършването дори на основни физически задачи изключително трудно. Въпреки тежестта им, повечето от нараняванията му показват признаци на заздравяване, което показва, че тийнейджърът не е починал веднага след нападението. Забележително е, че други скелети от мястото показват признаци на черепна операция, което предполага, че местното население е притежавало известни медицински познания по това време.

Въпреки че нашият млад „български“ пациент не показва признаци на медицинска намеса , авторите на изследването „ предполагат, че са били приложени методи за облекчаване на болката и предотвратяване на възпалението, за да се насърчи заздравяването, подобни на използваните при трепанационни случаи по това време “.

Трудно е да се каже колко сериозни са били нараняванията на младия мъж, но изследователите са сигурни, че мозъкът му не е бил засегнат. „ Въпреки това той оцеля и е обгрижван от общността, което показва, че общността се е грижила за своите хора с увреждания “, казват още учените. I БГНЕС 

Сподели:

Коментари (0)

Научен пробив: Израелски учени откриха метод за бързо неутрализиране на въглеродни емисии

Научен пробив: Израелски учени откриха метод за бързо неутрализиране на въглеродни емисии

Реакторната система би могла да улавя въглерод от технологичните газове и да го преобразува в бикарбонатни йони, имитирайки естествени геоложки процеси.

Човешкият допир е най-сложната „технология“

Човешкият допир е най-сложната „технология“

В епоха, в която изкуственият интелект вече пише текстове, диагностицира заболявания и управлява машини, едно изненадващо умение все още остава недостижимо за роботите: способността да докосват

Разобличиха "климатичния апокалипсис": Сензационно проучване се оказа пълно с грешки

Разобличиха "климатичния апокалипсис": Сензационно проучване се оказа пълно с грешки

Въпросът, който остава без отговор, е - защо очевидните грешки не са били забелязани от рецензентите преди публикуването му