След почти век, преодолявайки дългогодишна археологическа загадка, група египетски и американски изследователи откриха в Гермополис отдавна изгубената горна половина на 7-метрова статуя на фараона Рамзес II. За това пише Indian Defence Review.

По този начин те решават загадка, останала неразгадана от 1930 година. Откритието, за което се съобщава в официално прессъобщение на Университета на Колорадо в Боулдър, обединява два монументални фрагмента на една от най-емблематичните фигури на Древен Египет и открива нови перспективи в изследването на монументалното изкуство и проблемите на опазването на паметниците от периода на Новото царство.

Интересното е, че оригиналната долна половина на статуята е била открита още през 1930 година от германския археолог Гюнтер Родер недалеч от Ел-Ашмунайн, на брега на Нил, на мястото, където някога се е намирал древният град Хемну, преименуван в римския период на Гермополис Магна.

В продължение на почти сто години колосалната фигура на Рамзес II, известен със своите военни походи и мащабни строителни проекти, остава незавършена. През март 2024 година международен екип от археолози, работещ при сложни хидроложки условия, открива отдавна липсващата горна част на паметника.

„Това беше огромен момент“, обяснява Ивона Трнка-Амрхайн, доцент в катедрата по класическа филология на Университета на Колорадо. Мястото на откритието се намира опасно близо до Нил, където високото ниво на подпочвените води, особено след построяването на Асуанската язовирна стена, е застрашавало съхранението на археологическите материали. Тя казва:

„Един от проблемите на Гермополис е близостта му до Нил. След построяването на Асуанската язовирна стена нивото на подпочвените води се превърна в огромен проблем. Нямаше никаква гаранция, че камъкът ще е запазен. Понякога се открива пясъчник, който по същество представлява просто пясък или разрушен варовик. Това можеше да е просто парче камък.“

Важно е, че въпреки тези рискове екипът открива горната част на статуята в изненадващо добро състояние, със запазени следи от оригиналните синьо-жълти пигменти. Това дава редки указания за първоначалния боядисан вид на статуята. Горната част изобразява Рамзес II в царски регалии, включително корона, увенчана с урея — свещения символ на божествената власт под формата на кобра.

Случайно откритие, подготвяно с години

Макар отдавна да се е предполагало, че на това място могат да се намират и други останки от статуята, находката все пак се оказва неочаквана за археологическия екип.

„Знаехме, че тя може да е там, но не я търсехме целенасочено. Беше напълно възможно останалата част от статуята да се намира там, но това се оказа пълна изненада“, признава Трнка-Амрхайн.

Отбелязва се, че разкопките, започнали през март 2024 година, са част от по-мащабно изследване на Гермополис — град, исторически известен с богатството си от руини от епохата на Птолемеите, Рим и Древното царство. Проучванията, проведени в сътрудничество с Министерството на туризма и древностите на Египет, са били насочени към документиране на градоустройството и ритуалната архитектура на региона.

Когато горната половина на статуята е открита за първи път, лежаща с лицето надолу в тинестия почвен слой, изобщо не е било ясно дали тя може да бъде извадена цяла. Забележителното съхранение на пигментите подсказва, че тя е била защитена от най-тежкото въздействие на водата и ерозията, вероятно от слоеве отломки, които са я прикривали в продължение на векове.

Откритието е официално документирано и обявено през април 2024 година от Колежа по изкуства и науки към Университета на Колорадо в Боулдър, който ръководи разкопките.

Пътят към възстановяването на Рамзес II

Интересно е, че вече се работи по съединяването на двата фрагмента, разделени от почти век мълчание, на самото място на разкопките в Ел-Ашмунайн. Египетският съръководител на проекта Басем Гехад е представил официално предложение за реконструкция на 7-метровата статуя, която ще стане една от най-високите запазени статуи на Рамзес II, откривани на място. Трнка-Амрхайн изразява увереност, че предложението ще бъде одобрено и двете половини на статуята скоро отново ще застанат заедно.

Отбелязва се, че съединяването на статуята ще се превърне в мощен визуален ориентир за бъдещи изследвания, популяризиране на историята и развитие на културния туризъм в региона. Оцветените повърхности също отварят възможности за химичен анализ, който може да допринесе за продължаващите научни дебати относно използването на цвят в египетската монументална скулптура — област, която и до днес се обсъжда активно в академичните среди.

faktor.bg