Радост в Камарата на представителите на САЩ след четири трудни дни: след 15 гласувания конгресмените избраха републиканеца Маккарти за председател, пише Дойче веле. Какви отстъпки му се наложи да направи?

"Баща ми винаги ми е казвал, че не е важно как започваш, а как приключваш", каза Маккарти пред аплодиращите го републиканци.

От XIX век насам членовете на Камарата на представителите не са имали нужда от толкова много гласувания, за да изберат нов председател. За последен път това се е случвало през 1859/1860 г., когато републиканецът Уилям Пенингтън е избран за председател на Камарата на представителите на Конгреса едва на 44-я вот. По онова време процедурата отнема няколко седмици.

Победа, но не без отстъпки

Ултраконсервативните критици на Маккарти в партията прекратиха противопоставянето си на 57-годишния политик, когото преди това определяха като твърде умерен, след дни на дебати.

Преди това Маккарти е разговарял с тях и е направил допълнителни отстъпки. Наред с другото той обеща, че в бъдеще гласът на един депутат отново ще бъде достатъчен, за да се поиска вот на недоверие в председателя на Камарата на представителите. Народните представители също така ще получат повече възможности да влияят върху изготвянето и одобряването на законите. Наред с други, той си е осигурил подкрепата на Скот Пери, председател на "Групата на Свободата".

Лидерът на Републиканската партия неведнъж е омаловажавал вътрешнопартийния бунт срещу него в публичното пространство и е отхвърлял обвиненията, че бунтът го е отслабил в собствените му редици. Във връзка с историческия мащаб на противопоставянето той казва: "Харесва ми да създавам история.”

Отслабен на новата позиция

Маккарти вече официално е третият човек в държавата - след президента на САЩ и неговия заместник. Той обаче встъпва в длъжност отслабен след тежкия изборен процес.

Той обяви, че иска да сложи край на "безконтролното пилеене на парите на данъкоплатците". Маккарти също така иска да се застъпи за промяна в енергийната и имиграционната политика. Предполагаемата неконтролируема имиграция по "отворената” според тях южна граница е един от основните дразнители на републиканците.